Производството е по реда на чл 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 464/01.12.2020 г. на Административен съд отм. а Загора, постановено по адм. дело № 500/20 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/19.05.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за неправилно приложение на материалния закон - чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО. Касаторът счита, че когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно такова за акцесорното вземане за лихви.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Н. З. с ЕТ "Златекс - Н. З.", чрез процесуалния си представител адв. Е. П. от "С. и П. - Адвокатско дружество" оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Н. З. с ЕТ "Златекс - Н. З." са установени задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 930 лева и лихви за просрочие в размер на 2...