Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Л. М., чрез процесуален представител, срещу решение № 4696 от 24.08.2020 г. по адм. дело № 2256/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен искът срещу Националната агенция за приходите (НАП) за присъждане на сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15. 07. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски.

Ответникът – НАП, чрез процесуалния си представител в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Л. М. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от действия и бездействия, довели до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива...