Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Б.д, представлявана от кмета на общината, чрез старши юрисконсулт Л. М., срещу решение № 2023/21.12.2020 година на Административен съд гр. Б.д по адм. д. № 506/2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс – неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е постановил решението си без да обсъди приложимите правни норми, като е приел мотивите на административния орган, без да съобрази доводите изложени от жалбоподателя. Не е изследвал и анализирал плащанията извършени в хода на изпълнение на проекта. Първоинстанционният съд не е съобразил, че обжалваният акт е постановен при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е обсъдил, че от правна страна оспорения акт се основава на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 64 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), като същевременно в частта по т. 1 от решението се сочат разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82 от Общите условия към Административен договор №BG16RFOP001-8.001-0019-C03, а в частта по т. 2 от решението се визират разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Постановление №189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г....