Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б срещу решение № 7026/07.12.2020 година на Административен съд София-град по адм. д. № 7142/2020 година, с което съдът е отменил негово решение №171 от 15.05.2020 година и е върнал преписката на председателя на Патентно ведомство (ПВ) за ново произнасяне по жалба №70132577/29.11.2019 година на „В. С“ АД срещу решение от 27.08.2019 година на състав на опозиции при същото ведомство, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. С решението на председателя на ПВ е оставена без уважение жалба на „Винпром – Свищов“ АД срещу решение от 27.08.2019 година на състав по опозиции, с което е отхвърлена опозицията срещу заявка №137053/28.05.2015 година за регистрация на комбинирана марка V Svistov Winery за стоки от клас 32 на МКСУ „минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки; плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ и от клас 43 на МКСУ „ресторантьорство; временно настаняване“. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че мотивите на съда са неясни и непоследователни, като не са съобразени с фактите по делото, съображенията на страните, както и с „европейската теория и практика“. Твърди, че атакуваните стоки представляват различни видове безалкохолни напитки и съответно препарати за приготвянето им, тоест напитки, в чието съдържание липсва алкохол, за разлика от стоките на по-ранните марки. Сравняваните продукти имат различно естество и преназначение, поради което служат за задоволяване на различни потребности, продават се в различни секции на супермаркетите, консумират се при различни обстоятелства и от различни категории потребители, в това число първите се консумират и от деца. По отношение на приетото от съда сходство на услугите от клас 43 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) в частта „ресторантьорство “ и ползваните от жалбоподателя стоки от клас от МКСУ „вино, спиртни напитки“ твърди, че принципно стоките и услугите имат различно естество, поради което същите са различни. В настоящия случай услугите включвали дейности по подсигуряването на храни и напитки за консумация, както и на подслон за временно настаняване. Счита, че „релевантната публика“ ясно разграничава търговския произход на услугите и продуктите за консумация, като обичайно в менютата на ресторантите, означени с конкретен знак, напитките се посочват с различни от тях марки. Оспорва и решението, в частта за разноските. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, като вместо това потвърди Решение №171/15.05.2020 година на председателя на Патентно ведомство. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на търсените от ответника такива.

Ответникът по касационната жалба, „Винпром – Свищов“ АД изразява становище за неоснователност. Излага подробно фактите по делото и възразява срещу релевираните касационни доводи. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба, "Матриков консултинг" ЕООД, гр. С. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

Касаторът не прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Страните не спорят, че производството пред административния орган се е развило по правилата на ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО).

"Ес Е. К. И" ЕООД е заявило на 28.05.2015 г. регистрация на марка вх. № 137053 V SVISHTOV WINERY, комбинирана.

"Винпром – Свищов" ЕООД подава опозиция вх. №70076600/18.08.2017 година срещу регистрацията на марка вх. № 137053 V SVISHTOV WINERY, комбинирана, за стоки и услуги в класове от МКСУ 32 „бира, минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки и плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ и 43 „ресторантьорство; временно настаняване“. Основание на опозицията са разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 12, ал. 2, т. 7 и чл. 12, ал. 6 от ЗМГО отм. , съответстващи на чл. 52, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 12, ал. 2, т. 9 и чл. 12, ал. 4 от ЗМГО. Дружеството сочи, че е действителен притежател на нерегистрирани марки, които са общоизвестни към датата на заявката на процесната марка за стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33. Както и че е подало заявки за регистрация с вх. №139592 /използвана за стоките „вино“ от клас 33/, с вх. №144844 /използвана за стоките „вино“ от клас 33/ и вх. № 147137 /използвана за стоките „вино; спиртни напитки; бренди“ от клас 33 и услугите „ресторантьорски услуги“ от клас 43/.

С решение от 27.08.2019 година опозиционният състав е взел решение за отказ за регистрация на марка вх. № 137053 V SVISHTOV WINERY, комбинирана за стоките „бира“ от клас 32 от МКСУ, а по отношение на останалите стоки от същия клас и услугите от клас 43 от МКСУ подадената опозиция е отхвърлена като неоснователна. Опозиционният състав разглежда претенцията на опонента за наличие на по-ранно общоизвестни марки. Въз основа на доказателствата приема, че противопоставените марки са общоизвестни за стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на територията на Р. Б към дата 28.05.2015 година. При сравняване на конфликтните стоки и услуги констатира, че е налице сходство единствено между заявените стоки „бира“ от клас 32 и стоките на по-ранните марки, а относно останалите не се установява сходство. При сравняване на марките е констатирано сходство във визуално отношение, а във фонетичен и смислов аспект е установена идентичност. По отношение на вероятността от объркване, съставът констатира такава само за стоките от клас 32 „бира“, но не и за останалите, предвид липсата на идентичност или сходство между стоките.

В частта, в която опозицията е отхвърлена, решението е обжалвано пред председателя на Патентно ведомство, който с решение №171 от 15.05.2020 година оставя без уважение жалбата като неоснователна. Председателят на ПВ приема, че:

1.По опозицията с правна квалификация чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 9 от ЗМГО:

1.1. Противопоставените нерегистрирани марки са общоизвестни на територията на страната към датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка – 28.05.2015 година за стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ.

1.2. Липсва идентичност или сходство по отношение на стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ, за които противопоставените нерегистрирани марки са общоизвестни и стоките от клас 32 на МКСУ „минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки; плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ и услугите от клас 43 на МКСУ „ресторантьорство; временно настаняване“, за които е поискана регистрация.

1.3.Във фонетичен и смислов аспект между марките в конфликт е налице идентичност.

1.4.Липсата на идентичност или сходство по отношение на стоките от клас 32 и услугите от клас 43 на МКСУ обуславя извод, че не е изпълнена една от кумулативно изисканите предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което и не съществува вероятност от объркване на потребителите.

2.По отношение на предпоставките по чл. 12, ал. 4 от ЗМГО, председателят на ПВ приема, че от представените материали не се установява „действително търговско използване“ на нерегистрираните марки преди датата на заявяване на атакуваната марка във връзка с услугите „ресторантьорски услуги“ от клас 43 от МКСУ. Липсата на идентичност и сходство по отношение на останалите атакувани стоки от клас 32 и услугите от клас 43 на МКСУ обяславят извода за липса на една от кумулативните предпоставки.

С обжалваното съдено решение съставът на АССГ отменя решение №171/15.05.2020 година на председателя на Патентно ведомство и връща делото като преписка на органа за ново произнасяне по жалба №70132577/29.11.2019 година на „В. С“ АД срещу решение от 27.08.2019 година на състав на опозиции при същото ведомство, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. В мотивите на решението си съдът приема, че решението на председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда, страните не спорят, че: 1. Противопоставените нерегистрирани марки са общоизвестни на територията на страната към датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка – 28.05.2015 година за стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ. 2. Във фонетичен и смислов аспект между марките в конфликт е налице идентичност. 3.Първоинстанционният съд намира за неправилен извода на председателя на ПВ по поставените пред съда спорни въпроси досежно: 3.1. Липсата на сходство по отношение на стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ, за които противопоставените нерегистрирани марки са общоизвестни и стоките от клас 32 на МКСУ „минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки; плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ и услугите от клас 43 „ресторантьорство, временно настаняване“. 3.2. Неустановеното действително търговско използване на нерегистрираните марки преди датата на заявяване на атакуваната марка във връзка с услугите „ресторантьорски услуги“ от клас 43 от МКСУ. За да отмени решението на председателя на ПВ, първоинстанционният съд прави извод за степен на сходство между стоките от клас 32 в посочената част и стоките от клас 33, за които нерегистрираните противопоставени марки са приети за общоизвестни, и услугите от клас 43 „ресторантьорство, временно настаняване“. Както и използване на нерегистрираните марки, заявени за регистрация от „В. С“ АД чрез „В. С“ АД в търговската дейност на територията на страната при реализиране на услугата „ресторантьорство“ от клас 43.

Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно последните две обстоятелства:

1.Относно хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 9 от ЗМГО:

Страните не спорят относно кумулативно изискуемите предпоставки на посочените правни норми, като спорният момент в частта по тази квалификация е този съществува ли сходство между стоките или услугите на атакуваната и по-ранните марки?

Без да пренася анализа на доказателствата от текста на обжалвания административен акт в текста на съдебния акт, касационната инстанция намира за правилен, съответстващ на доказателствата и безпротиворечив извода за използване на противопоставените нерегистрирани марки на територията на страната интензивно и непрекъснато за периода от 2008 до 2015 година за стоките вино, ракия, бренди, произвеждани от „Винпром-Свищов“ АД. По-ранните марки са с дългогодишна история, традиции, доказани като знаци за стоки с добри качества. Същите правилно са определени като общоизвестни на територията на цялата стана към датата на заявката на атакуваната марка за стоките „вино, спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ. От друга страна, сравняваните марки споделят общото словосъчетание V SVISTOV WINERY, което се произнася по един и същи начин, при еднакво значение на думите „Свищов“ и „винарна“, поради което е правилен изводът и за идентичност на марките в конфликт. По отношение на извода за липса на сходство между стоките „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ и стоките от клас 32 на МКСУ „минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки; плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ и услугите от клас 43 на МКСУ „ресторантьорство; временно настаняване“, касационният състав споделя извода на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон от председателя на ПВ при следните съображения: На първо място, неправилно председателят на ПВ досежно стоките е пренебрегнал факта, че и двете групи стоки са напитки, които могат да се смесват и да се консумират заедно. При преценка степента на сходство безспорно следва да се съобрази факта, че обичайно виното се произвежда от грозде или други плодове, от каквито се произвеждат и плодовите напитки, сокове и други сиропи, като всички те, ведно с водите са вид напитки. Напитките се предлагат в магазинната мрежа на сходни места, като кръгът на потребителите им /с изключение на лица под 18 години/ може да съвпада. Липсата на идентичност между стоките не следва да се отъждествява с липса на сходство. Ниската степен на сходство по определени признаци, като вид стока /„напитка“/, материал за направа /плодове/, кръг потребители на напитки, места за предлагане в магазинната мрежа и прочие не е без значение при оценка на предпоставките по чл. чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 9 от ЗМГО и предвид едно особено важно обстоятелство, каквото в случая представлява идентичността на конфликтните марки, преценена във връзка със степента на общоизвестност на марката на националния пазар. Съдът на Европейския съюз в практиката си е посочвал, че по-малката степен на сходство между стоките може да бъде компенсирана с по-голямо сходство между марките и обратно (решение от 29.09.1998 г. по дело С-39/97, Canon, т. 17). В случая е налице идентичност във фонетичен и смислов аспект между конфликтните марки, която компенсира ниската степен на сходство между противопоставените стоки. Тези съображения са относими и към сравняваните стоки „вино и спиртни напитки“ от клас 33 на МКСУ и услугите от клас 43 на МКСУ „ресторантьорство; временно настаняване“. Липсва пречка за сравняване на стоки и услуги, въпреки различното им естество. Касационната инстанция не споделя изводите на председателя на ПВ досежно очакването на потребителите в ресторантите. Изводите не почиват на анализ на конкретната фактическа обстановка и са на теоретично ниво, като се прави анализ на смисъла на дейностите, услугите, стоките и тяхното принципно естество, без връзка с фактите по спора. В случая не говорим за обичайните менюта и ресторантьорски услуги в ресторантите, в които се предлагат напитки от различни марки, а за реална възможност за объркване на потребителите, базирана на идентичност в конфликтните марки и ниска степен на сходство в стоките и услугите, за които са използвани, при съобразяване на степента на общоизвестност на нерегистрираните марки на територията на страната, опита на дружеството в производството и разпространението на тези качествени вина в страната и на международния пазар, дългогодишната история, отличителността, традицията при налагането на марката на пазара и прочие.

Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (Решение СЕС, С-39/97, "Canon", § 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. По-специално такива в конкретния случай са: идентичност на процесната и по-ранните марка; степен на отличителност на по-ранната марка, наложеният пазарен дял, отличителност, дългогодишна история и традиции; степен на сходство на стоките и/или услугите; релевантен кръг потребители; начин на пазарна реализация (търговски пътища, начин на предоставяне на стоките и/или услугите и др.); степен на познатост (разпознаваемост) на марките на пазара; връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка (Решение СЕС, С-251/95, "Sabel", т. 22).

Като цяло, общата преценка за сходство на процесната и по-ранните марки трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни и доминиращи елементи, т. е. изхожда се от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (Решение СЕС, С-251/95, "Sabel", т. 23).

Това означава, че тестът относно наличието на вероятност за объркване е не дали марките могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно за отделни стоки/услуги, а дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване за различните стоки/услуги.

В процесния случай е налице вероятност от объркване на потребителите, като по-ниската степен на сходство в стоките/услугите се компенсира от идентичността на конфликтните марки, при съобразяване на отличителността на марката, общоизвестността й на пазара, разпознаваемостта й от потребителите, наложената дългогодишна история, традиции, качество.

В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, съществува възможност потребителите да свържат по-ранните марки с процесната марка благодарение на известността и разпознаваемостта на по-ранните марки и идентичността между конфликтните знаци. В тази връзка, настоящият състав споделя и извода на АССГ, че по-ранните марки са ползвани чрез трето лице „В. С“ АД при реализиране на услугата ресторантьорство от клас 43 и съответно са добили общоизвестност за този вид услуги.

2. По отношение на спора за „използване в търговската дейност“ по смисъла на чл. 12, ал. 4 от ЗМГО:

Касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че чрез „В. С“ АД „В. С“ АД е използвало противопоставените марки при реализиране на услугата „ресторантьорство“ от клас 43 на МКСУ. В гр. С. на ул.“Ц. О“ №114 е построена сграда от 1986 година, която с договор за приватизация от 1999 година е собственост на “В. С“ АД. Последното предназначение на сградата е „винарна“, като от 2010 година се ползва като ресторант „Свищовски лозници“, продаден на „В. С“ АД през 2014 година. Представляващият „В. С“ АД е декларирал през 2012 година нарочно предоставено право на „В. С“ АД да използва нерегистрираните марки и търговски знаци при осъществяване на дейността на дружеството и в рамките на процесния ресторант.

Предвид гореизложеното, като е отменил решение № 171 от 15.05.2020 година на председателя на Патентно ведомство на Р. Б, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника "Винпром - Свищов" АД следва да се присъдят направените по делото за тази съдебна инстанция разноски в размер на 960 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Касационната инстанция не споделя възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. То е напълно бланкетно и в него дори не се посочва какъв е претендираният размер и защо не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Формулирано е под условие – „евентуална прекомерност“ на претендираните разноски надвишаващи нормативно определения минимум.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7026/07.12.2020 година на Административен съд София град по адм. д. № 7142/2020 година.

ОСЪЖДА Патентно ведомство да заплати на "Винпром - Свищов" АД, ЕИК[ЕИК], гр. С., ул. „Свищовски полк“ № 110, сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.