Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Ю., против Решение № 3775/10.07.2020 г. по адм. дело № 11280/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), (ЗОДОВ) против Национална агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като са присъдени и съдебни разноски в полза на НАП в размер на 100 лева.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е неоснователна, като предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на П. П. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от действия и бездействия, довели до нарушение на сигурността на личните му...