Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София област против решение № 2 от 04.01.2021г. по адм. дело № 569/2020 г. на Административен съд София област.
В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт.
Ответникът – П. И. от гр. Е., чрез адвокат Г. Ц. с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд София област е отменил по жалбата на П.И.Р №1012-22-26#4 от 02.03.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила Разпореждане №2113-22-1842#13/13.01.2020г. и върнал преписката на ТП на НОИ София област за ново произнасяне, при спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и осъдил ТП на НОИ - София област да заплати на И. направените по делото разноски.
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на И. за периода от 08.11.1982 год. до 22.03.1988 г., в...