Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1831 от 07.12.2020г., постановено по адм. д. № 2319/2020г., Административен съд – Варна, пети състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ“М. - Р. Ц.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., [улица], представляван от Р. Ц., срещу постановление за отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ № 15064 – 6/15.10.2020г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП – София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – гр. С. разноски по делото в размер на 100лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ“М. - Р. Ц.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., [улица], представляван от Р. Ц., преподписана от адв. Г. Г.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения отказ. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,...