Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Г., чрез адв. Т., против решение № 1320 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1287/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Служба „Военна полиция“ при Министерство на отбраната, в отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Г. против заповед № ВП-2401 от 05.05.2020 г. на директор Служба "Военна полиция, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и т. 2 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ е разпоредено прекратяване на договора му за военна служба, освобождаването му от военна служба и зачисляването му в запаса, считано от 25.05.2020 г. и същият е осъден да заплати на Служба "Военна полиция", гр. С. разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона...