Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез пълномощник, срещу Решение № 128 от 27.06. 2019 г., постановено по адм. дело № 124/2019 г. от Административен съд Сливен с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – К. К., чрез пълномощника си адв. Х. К. от АК – Ямбол, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените в касационното производство разноски, съгласно приложения списък.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че не може да се вмени във вина на земеделския стопанин невъвеждането на данни. Същият е направил постъпки за отразяване действителния резултат от извършени през текущата година проверки от контролиращото лице. Обстоятелството, че тази редакция не е била нанесена не може да се вмени във вина на земеделския производител. Всъщност бездействието на ДФЗ да извърши проверка, дали е следвало да се отрази редакцията на данните от контролиращото лице е причина при административната проверка да се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност. В този смисъл сочи практика на ВАС - решение № 2873 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 4929/2016 г., IV отделение. По този начин административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителните факти от значение за случая и обсъди...