Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1654/25.09.2020г., постановено по адм. д. №212/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 16001619002494-091-001/07.10.2019г., издаден от органи по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение №731/27.12.2019 г. на директора на дирекция ”ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.11.2015 г. до 31.12.2015г.; от 01.06.2016 г. до 30.06.2016г. и от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. в размер на 9 878, 20 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 3 087, 56 лв.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и заплатената държавна такса.
Ответникът по касационната жалба „Ем Строй 2006“ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С оспореното решение административният съд е отменил РА № 16001619002494-091-001/07.10.2019г., издаден от органи по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение №731/27.12.2019 г. на директора на дирекция ”ОДОП“ Пловдив...