Агенция „Митници“ е подала касационна жалба срещу решение № 620/29.05.2020 г. по адм. дело № 353/2020 г. на Административния съд – Варна, с което е осъдена да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД със седалище и адрес на управление град София обезщетение в размер на 720 лева за имуществена вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление №397/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на директора на Териториална дирекция „С. М“ в Агенция „Митници“, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение по НАХ дело № 2680/2019 г. на Районния съд – Варна и КНАХ дело № 2591/2019 г. на Административния съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски в размер на 325 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „М. Г. Б“ ЕАД със седалище и адрес на управление град София е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:
Административният съд е установил, че с наказателно постановление № № 397/2018/2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, издадено на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), на „М. Г. Б“ ЕАД със седалище и адрес на управление София е наложена имуществена санкция в размер на 734 лева, представляваща 100 % от размера на публични държавни вземания, заплащането на които било избегнато. По жалба на дружеството с решение № 1590/15.08.19 г. по НАХД № 2680/2019 г. на Районния съд – Варна наказателното постановление било отменено. Решението е оставено в сила с решение № 2246/21.11.19 г. по адм. дело № 2591/19 г. на Административния съд – Варна.
Видно от представеното по НАХД № 2680/2019 г. по описа на Районния съд – Варна пълномощно, „М. Г. Б“ ЕАД упълномощило адвокат С. Ж. да го представлява по делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Със сключените между тях договори за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 360 лева с ДДС за всяка инстанция, дължимо след издаването на фактура. По делото са представени фактура № 559/03.06.2019 г. и банково бордеро от 04.06.2019 г., според което „М. Г. Б“ ЕАД заплатило на адвокат Ж. сумите по фактури от № 515 до № 570 от 03.06.2019 г., представляващи възнаграждение за правни услуги. Съгласно фактура № 603/02.09.2019 г. „М. Г. Б“ ЕАД се задължило към адвокат Ж. за сумата 360 лева с ДДС възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция по адм. дело №2591/19 г. на Административния съд – Варна. Видно от представеното банково бордеро от 2.09.2019 г., сумата по фактура № 603/2.09.2019 г. е заплатена от „М. Г. Б“ ЕАД на адвокат Ж..
От правна страна административният съд приел, че по делото е доказано наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция „Митници“ – незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, имуществена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между издаденото наказателно постановление и имуществената вреда.
В мотивите си съдът се позовал на приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. по описа на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. В отговор на направените от ответника доводи за отсъствието на доказателства за имуществена вреда, първоинстанционният съд изложил съображения, че настъпилата за дружеството „М. Г. Б“ ЕАД имуществена вреда се доказва с приложеното по административнонаказателното дело пълномощно за процесуалното представителство и последващо представените два броя договори за правна защита и съдействие, два броя фактури и две преводни нареждания за плащане на адвокатски възнаграждения за защита пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 720 лева.
Съдът счел за неоснователно и възражението на ответника, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което следва да се намали размерът на обезщетението. Позовал се е на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изтъкнал, че адвокатските възнаграждения, договорени и платени по двете дела, са в предвидения минимален размер. По тези съображения осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД обезщетение за имуществена вреда, причинена от издаденото наказателно постановление, общо в размер на 720 лева, със законната лихва, считано от 03.02.2020 г., и разноски в размер на 325 лева.
Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон.
В касационната жалба се поддържа, че няма основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция „Митници“, тъй като направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не представляват имуществена вреда. Според касационният жалбоподател, по делото не бил доказан размерът на платените възнаграждения, тъй като писмените доказателства за извършените плащания от „М. Г. Б“ ЕАД на адвокат Ж. не били представени в административнонаказателните производства. Същевременно административният съд не взел предвид, че адвокатското възнаграждение, чието възстановяване се претендира, не отговаря на критериите, предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Направените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд се е произнесъл в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт.
При наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че Агенция „Митници“ следва да носи имуществена отговорност за причинената на ищеца вреда, представляваща направеният от него разход за адвокатски възнаграждения. Възникването на вреда в имуществото на дружеството е доказано с представените в производствата пред Районния съд – Варна и Административния съд – Варна договори за правна защита и съдействие, които имат достоверна дата, както и с платежните документи, удостоверяващи плащането на уговореното в договорите адвокатско възнаграждение по банков път. Възнаграждението за всяка инстанция е платено в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обосновава преценката на съда, че не следва да се намалява размера на обезщетението.
В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на гражданската колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 3/2004 г,. лихвата върху присъденото обезщетение е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена от датата на предявяване на иска, както е поискано в исковата молба.
При отсъствието на соченото касационно основание решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на „М. Г. Б“ ЕАД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 620/29.05.2020 г. по адм. дело № 353/2020 г. по описа на Административния съд – Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.