Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране против Решение № 4065/22.07.2020г., постановено по адм. д.№ 2310/20 година от Административния съд София – град.

С обжалваното решение, по жалба на „ЧЕЗ Е. Б“АД е отменено решение № Ж-87/30.01.20г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което са дадени задължителни указания за изпълнение в 7 дневен срок и КЕВР е осъдена да заплати на „ЧЕЗ Е. Б“АД разноски в размер на 150 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на решението на КЕВР. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон – чл. 208, т. 3 АПК.

Ответникът – „ЧЕЗ Е. Б“АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 05.10.2020 година.

Ответникът – З. Л. не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора.

По съществото на касационната жалба, съдът приема следното:

Предмет на контрол пред административния съд е Решение № Ж-87/30.01.2020г. на КЕВР, с което по реда на чл. 22, ал. 1, ал. 5, ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на „ЧЕЗ Е. Б“АД са дадени задължителни указания за анулиране на фактури за определен период от време ( приблизително едногодишен), издадени на З. Л. за заплащане на електрическа енергия, ползвана за апартамент в гр. П..

От фактическа...