Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 4568 от 11.08.2020 г. по адм. дело № 4548/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 10 състав.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019004037-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, с който по отношение на Б. К. са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2018 г. в размер на 589, 64 лева, за данъчен период м. 08.2018 г. в размер на 4381, 83 лева, за данъчен период м. 11.2018 г. в размер на 1140, 90 лева, за данъчен период м. 12.2018 г. в размер на 1440, 05 лева, за данъчен период м. 02.2019 г. в размер на 2709, 38 лева, за данъчен период м. 05.2019 г. в размер на 3023, 09 лева ведно с лихви за забава, както и Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на лицето разноски в общ размер на 1050 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е направил неправилен анализ на доказателствата по делото, което е довело до формиране на неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесния РА. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който се отхвърли жалбата на лицето...