Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 914/21.01.2021г. по адм. дело № 977/2020г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационната жалба – д-р Г. Б., д-р В. К., д-р П. Г. и д-р Е. С.-И. чрез адв. Ч. изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С HYPERLINK "https://web.apis.bg/p.php?i=3684409" t "_blank" решение №914/21.01.2021г. по адм. дело №977/2020г., Административен съд – Хасково е отменил по жалба на д-р Г. Б., д-р В. К., д-р П. Г. и д-р Е. С.-И. Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-26-00816418/28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково за внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-26-00810057 за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване в размер на главница 1484.44лв. и лихва 235.02лв., общо 1719.46 лв. Присъдени са и разноски. Административният съд е приел, че отменените актове са незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Основанието за издаване на РА за начет е влязло в сила Решение №0518 от 17.07.2019г., с което Специализиран състав на НЕЛК е отменил Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, II състав, издадено от лекарите жалбоподатели съдебното производство. С ново ЕР №0592 от 06.03.2020г. на ТЕЛК Хасково на лицето е определен 84% трайно намалена работоспособност и нова дата на инвалидизиране от 06.03.2020г.

Според касатора, след като датата на инвалидизиране на лицето е коригирана от 23.04.2018г. на 06.03.2020г., то за периода от 23.04.2018г. до 31.03.2019г., неправомерно е изплащана пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Именно изплатената във връзка с отмененото експертно решение сума на лицето С. Ф., представляваща пенсия за инвалидност, в размер на социалната пенсия за старост за периода от 23.04.2018г.-31.03.2019г., съгласно Разпореждане №РО-5-26-00816418/ 28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково, потвърдено с Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, подлежи на възстановяване, заедно със законната лихва. № РМ – 5 – 17 – 00304972/17.08.2017 г. в размер на 2117, 90 лева, от които 1876, 71 лв. главница и 241, 19 лв. лихви. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на членовете на ТЕЛК е била ангажирана след като е отменено тяхно Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, II състав, с което на освидетелстваното лице е била определена 72% ТНР и дата на инвалидизиране 23.04.2018г. със срок на инвалидност до 01.04.2018 г. Специализиран състав на НЕЛК е отменил Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, и с ново ЕР №0592 от 06.03.2020г. на ТЕЛК Хасково на лицето е определен 84% трайно намалена работоспособност и нова дата на инвалидизиране от 06.03.2020г.

Размерът на щетата е бил калкулиран от изплатените по чл. 72 във връзка с чл. 98, ал. 7 КСО суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За да отмени Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-26-00816418/28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково, административният съд приема, че за реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО следва да са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, и от отмяната на ЕР на ТЕЛК са настъпили вреди за ДОО, а в настоящия случай не се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране отговорността на жалбоподателите по чл. 110 от КСО, като не е категорично установена щетата настъпила за ДОО. Съдът обсъжда допуснати процесуални нарушение при издаване на РА за начет относно липсата на анализ действително причинените вреди за бюджета на ДОО, както и относно размера на получаваната от лицето пенсия в периода 23.04.2018г. до 31.03.2019г. Съдът правилно анализира факта, че с новото ЕР на ТЕЛК на освидетелстваната е определен по - висок процент на неработоспособност и съответно по - висока пенсия за инвалидност. Отделно съдът обосновава правни изводи, че изплатената на Ф. пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост за периода от 23.04.2018г. до 31.03.2019г., почива на законовото основание на чл. 98, ал. 7 от КСО, а не пряко от отмененото експертно решение на ТЕЛК, предвид което изплащането й не е продиктувано на отпаднало основание. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, съдът приема, че след като решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, при което касационният съд споделя извода, че изплащането на сумите по акта за начет на освидетелстваното лице, не могат да бъдат определени като щета на ДОО. След преценка на обстоятелството, че определеният при новото преосвидетелстване по - висок процент на нетрудоспособност на лицето и последващото експертно решение на ТЕЛК, въз основа на което на същата се дължи по – висок размер на инвалидна пенсия, като недоказана остава щетата на ДОО.

Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета. Обоснован е извода на административния съд, че не е налице виновно поведение от страна на членовете на ТЕЛК, с което те да са нарушили нормативни разпоредби по издаването на ЕР № 1011/23.04.2018 г.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №914/21.01.2021г. по адм. дело №977/2020г. на Административен съд – Хасково. Решението е окончателно.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 914/21.01.2021г. по адм. дело № 977/2020г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационната жалба – д-р Г. Б., д-р В. К., д-р П. Г. и д-р Е. С.-И. чрез адв. Ч. изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С HYPERLINK "https://web.apis.bg/p.php?i=3684409" t "_blank" решение №914/21.01.2021г. по адм. дело №977/2020г., Административен съд – Хасково е отменил по жалба на д-р Г. Б., д-р В. К., д-р П. Г. и д-р Е. С.-И. Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-26-00816418/28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково за внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-26-00810057 за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване в размер на главница 1484.44лв. и лихва 235.02лв., общо 1719.46 лв. Присъдени са и разноски. Административният съд е приел, че отменените актове са незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Основанието за издаване на РА за начет е влязло в сила Решение №0518 от 17.07.2019г., с което Специализиран състав на НЕЛК е отменил Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, II състав, издадено от лекарите жалбоподатели съдебното производство. С ново ЕР №0592 от 06.03.2020г. на ТЕЛК Хасково на лицето е определен 84% трайно намалена работоспособност и нова дата на инвалидизиране от 06.03.2020г.

Според касатора, след като датата на инвалидизиране на лицето е коригирана от 23.04.2018г. на 06.03.2020г., то за периода от 23.04.2018г. до 31.03.2019г., неправомерно е изплащана пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Именно изплатената във връзка с отмененото експертно решение сума на лицето С. Ф., представляваща пенсия за инвалидност, в размер на социалната пенсия за старост за периода от 23.04.2018г.-31.03.2019г., съгласно Разпореждане №РО-5-26-00816418/ 28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково, потвърдено с Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, подлежи на възстановяване, заедно със законната лихва. № РМ – 5 – 17 – 00304972/17.08.2017 г. в размер на 2117, 90 лева, от които 1876, 71 лв. главница и 241, 19 лв. лихви.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на членовете на ТЕЛК е била ангажирана след като е отменено тяхно Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, II състав, с което на освидетелстваното лице е била определена 72% ТНР и дата на инвалидизиране 23.04.2018г. със срок на инвалидност до 01.04.2018 г. Специализиран състав на НЕЛК е отменил Експертно решение №1011 от 23.04.2018г. на ТЕЛК – Хасково, и с ново ЕР №0592 от 06.03.2020г. на ТЕЛК Хасково на лицето е определен 84% трайно намалена работоспособност и нова дата на инвалидизиране от 06.03.2020г.

Размерът на щетата е бил калкулиран от изплатените по чл. 72 във връзка с чл. 98, ал. 7 КСО суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За да отмени Решение № Ц2153-26-1 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-26-00816418/28.09.2020г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково, административният съд приема, че за реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО следва да са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, и от отмяната на ЕР на ТЕЛК са настъпили вреди за ДОО, а в настоящия случай не се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране отговорността на жалбоподателите по чл. 110 от КСО, като не е категорично установена щетата настъпила за ДОО. Съдът обсъжда допуснати процесуални нарушение при издаване на РА за начет относно липсата на анализ действително причинените вреди за бюджета на ДОО, както и относно размера на получаваната от лицето пенсия в периода 23.04.2018г. до 31.03.2019г. Съдът правилно анализира факта, че с новото ЕР на ТЕЛК на освидетелстваната е определен по - висок процент на неработоспособност и съответно по - висока пенсия за инвалидност. Отделно съдът обосновава правни изводи, че изплатената на Ф. пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост за периода от 23.04.2018г. до 31.03.2019г., почива на законовото основание на чл. 98, ал. 7 от КСО, а не пряко от отмененото експертно решение на ТЕЛК, предвид което изплащането й не е продиктувано на отпаднало основание. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, съдът приема, че след като решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, при което касационният съд споделя извода, че изплащането на сумите по акта за начет на освидетелстваното лице, не могат да бъдат определени като щета на ДОО. След преценка на обстоятелството, че определеният при новото преосвидетелстване по - висок процент на нетрудоспособност на лицето и последващото експертно решение на ТЕЛК, въз основа на което на същата се дължи по – висок размер на инвалидна пенсия, като недоказана остава щетата на ДОО.

Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета. Обоснован е извода на административния съд, че не е налице виновно поведение от страна на членовете на ТЕЛК, с което те да са нарушили нормативни разпоредби по издаването на ЕР № 1011/23.04.2018 г.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №914/21.01.2021г. по адм. дело №977/2020г. на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.