Образувано е по касационна жалба на Е.З от [населено място] подадена чрез адв. Р.С против решение № 4849/10.07.2019 год. постановено по адм. дело № 9810/2018 год. по описа на Административен съд София-град.
Наведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – София-град чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н.М в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Е.З срещу решение № 2153-21-237/15.08.2018 год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-21-902/17.07.2018 год. срещу Разпореждане № 530601/44 от 08.06.2018 год. на длъжностното лице по „ПО“. С последното е отказано отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.З.П е, че в процесните периоди жалбоподателката е придобила стажа си в лечебни заведения като не се установява това да е сторено в болнични училища. Посочил е, че Трета градска обединена болница – София и Националният център за сърдечносъдови заболявания по своя статут не са учебни и възпитателни заведения. Решението е правилно.
По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е навършила изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО – 60 години и 8 месеца. Въз основа на представените документи длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело осигурителен стаж до 16.11.2015 год. в размер на 40 години 11 месеца и 26 дни в това число 1 година и 9 месеца отложено пенсиониране до датата на подаване на заявлението – 18.12.2015 год. След направена преценка на правото на пенсия с разпореждане № [ЕГН]/5 на ръководител „ПО“ й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в размер на 450, 75 лв. считано от датата на заявлението. Със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната ѝ пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С. З № 1012-21-538/19.04.2018 год. жалбоподателката е поискала осигурителният стаж за периодите 09.02.1979 год. – 31.12.1985 год. /6 години, 10 месеца и 22 дни/ и 01.01.1986 год. – 25.07.1994 год. /08 години, 6 месеца и 24 дни/, положен съответно в Трета градска болница и „Специализирана болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания“ ЕАД на длъжност „възпитател“ да бъде зачетен като учителски и да ѝ бъде отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
С Разпореждане № [ЕГН]/44 от 08.06.2018 год. ръководителят по пенсионното осигуряване е отказал отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 от КСО към личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При последвалото оспорване по административен ред на така постановеното разпореждане с Решение № 2153-21-237/15.08.2018 год. директорът на ТП на НОИ София-град е оставил жалбата ѝ без уважение. Според административния орган процесният стаж положен като възпитател в Трета градска обединена болница – София за периода 09.02.1979 год. – 31.12.1985 год. в размер на 6 години, 10 месеца и 22 дни, както и стажа като възпитател в Националния център за сърдечносъдови заболявания за периода 01.01.1986 год. – 25.07.1994 год. в размер на 8 години, 6 месеца и 24 дни, не е учителски стаж по смисъла на осигурителното законодателство.
При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на допуснатата експертиза, в което се посочва, че от МБАЛ – Национална кардиологична болница не са представени документи, от които да се установи дали е провеждана учебно – възпитателна дейност с хоспитализирани за продължително време деца и какви функции е изпълнявала Зовикян. Според експерта не би могло да се извърши сравнение за това дали същите са идентични с тези на възпитателите от другите учебно-възпитателни заведения.
Спорът между страните е следва ли осигурителният стаж на жалбоподателката на длъжност „възпитател“ за периодите 09.02.1979 год. – 31.12.1985 год. /6 години, 10 месеца и 22 дни/ и стажа като възпитател в „Специализирана болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания“ за периода 01.01.1986 год. – 25.07.1994 год. /8 години, 6 месеца и 24 дни/, да се зачете за учителски осигурителен стаж с оглед отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд към личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът е достигнал до обосновани изводи досежно компетентността на пенсионните органи участвали в пенсионното производство и изводите му досежно валидността на оспорените актове са правилни.
Съгласно чл. 69в, ал. 1, изр. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това нормата на чл. 69в, ал. 3 от КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
В чл. 19, ал. 1 от НПОС е дадено легално определение на понятието учителски стаж – това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения ако те са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от НПОС учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата заемащи длъжност по списък утвърден от министъра на образованието и науката съгласуван с управителя на НОИ ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа.
По силата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. И.о за признаване на учителски стаж на възпитателите е стажът да е положен в учебни или възпитателни заведения.
Преди това чл. 41, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП, отм. ), приложим за периода от 01.09.1990 год. до 31.12.1999 год. изрично предвижда, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Пълните норми на задължителна преподавателска работа се утвърждават с нормативен акт за съответните длъжности в отделните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА), както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).
Правилно решаващият състав е приел, че липсва основание положеният от жалбоподателката стаж за претендираните периоди да бъде признат за учителски осигурителен стаж, тъй като същият е положен в лечебни заведения, които по своя статут не са учебни и възпитателни заведения. Не е установено в болничните заведения, в които Зовикян е работила като възпитател през посочените периоди да са били създадени и съществували специални болнични училища към системата на народната просвета работили по общообразователните и учебни програми и планове или по утвърдени индивидуални програми, с оглед признаване на стажа й като учителски.
С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че в конкретния случай липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Зовикян.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4849/10.07.2019 год. постановено по адм. дело № 9810/2018 год. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Е.З да заплати на ТП на НОИ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.