№ 153

София, 24 юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

При секретаря Виолета Петрова като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д.№ 3014/2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Х. и Р С. С., и двамата от [населено място] чрез адв. С. срещу решение № 5146/05.07.2013 год., по гр. д. № 12654/2012 год. на Софийски градски съд, ГО, ІV Д състав.

С определение №179/17.02.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението по гр. д. №62068/2010 год. на СРС, ІГК, 29 състав, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове, предявени от М. М. Х. и Радише С. С. срещу [фирма], [населено място], на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-ро ЗЗД за установяване нищожност на договор за застрахователна и правна помощ между страните, поради накърняване на добрите нрави, както и исковете им с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 7 500 лв. за М. и 10 000 лв. за Радише.

С определението е прието, че предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване са изпълнени по отношение на въпрос №4, а именно: „Налице ли е нееквивалентност на престациите по договора за застрахователна и правна помощ предвид договорения размер на възнаграждението - 25% от полученото обезщетение за неимуществени вреди и работата на доверителя.”

По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните...