Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. С. срещу въззивното определение на Градски съд София по ч. гр. д. №3275/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ да се възстанови срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане по опис от касатора на наследството на неговата майка Л. С., поч. на 7.09.08 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът за характера на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН е решен от въззивния съд в противоречие с р. на ВКС, второ г. о. по гр. д. №683/10 г. Въпросите: подлежи ли на възстановяване срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН и представлява ли особено, непредвидено обстоятелство укриването от наследника по закон на дарствената сделка с единствен имот, извършена приживе от наследодателя в полза на трето лице, са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не са разработени в съдебната практика.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд е приел, че срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е прекратителен и с изтичането му се прекратява правото да се заяви приемане на наследството по опис. Този срок може да бъде продължен, съобразно изрично посоченото в чл. 61, ал. 1 ЗН, като искането за това следва да бъде направено преди изтичането му – чл. 63, ал. 1 ГПК.

Същото по смисъл за характера на срока е прието в приложеното р. по гр. д. №683/10 г. на ВКС, второ г. о., както и в р. по гр. д. №594/12 г. Според цитираната практика на ВКС преклузивните или прекратителни срокове прекратяват самото право и с изтичането им субектът, който не ги е спазил, губи самото право. В хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗН с изтичане на срока наследникът губи правото да приеме наследството по опис и търпи неблагоприятните последици от това. В този смисъл е и ТР №3/13 г., т. 5 ОСГК.

В ТР №3/13 г., т. 5 е посочено още, че преценката дали срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН да бъде продължен, се извършва от районния съдия, до когото е отправено искането за вписване на приемането по опис, по негово вътрешно убеждение и при наличието на предвидените в закона предпоставки за това, като на съда, от когото се иска нов срок, е предоставена дискреционна власт - той може да продължи срока според важността на обстоятелствата, посочени от призования към наследяване.

За да се стигне до тази преценка обаче е необходимо искането да е за продължаване на срока и да е направено своевременно.

Отхвърленото искане на касатора е за възстановяване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН - такава възможност материалният закон не предвижда и не следва от субсидиарно приложимия процесуален закон – чл. 64, ал. 3, пр. 2 ГПК. Трайната съдебна практика – р. по гр. д. №9159/13 г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр. д. №1039/14 г. на ВКС, второ г. о., приема, че не е допустимо при изтекъл вече срок да се иска възстановяване на този срок. И това е така, защото правото по чл. 61 от ЗН е вече прекратено, според цитираната по-горе практика на ВКС, към момента, когато се иска неговата възстановяване.

Или първият от въпросите не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, а останалите два са застъпени в съдебната практика, вкл. в ТР №3/13 г. Затова не е налице основание за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд София по ч. гр. д. №3275/15 г. от 15.05.15 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: