№ 437

ГР. София, 10 юли2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.07.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №3499/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Б. срещу въззивното определение на Градски съд София по гр. д. №3014/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма] иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД – за връщане на сумата 9 782 лв., от които 6 016 лв. главница, платена без основание на ответника по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа вл. в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Прието е, че ищцата има друг път на защита – след като, според направеното от нея уточнение, възражението й по чл. 423 ГПК срещу влязлата в сила заповед е прието, тя може да се защити в исковия процес по чл. 415 ГПК, иницииран от заявителя, който има интерес от иска. Искът е предявен по гр. д. №52432/14 г. на РС София, където със сила на пресъдено нещо ще бъде решен въпросът за дължимостта на процесната сума.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че процесуалният въпрос: В случай, че са подадени две заявления по чл. 410 от ГПК между същите страни, но с различен предмет, възможно ли е длъжникът да защити правата си и по двете претенции на кредитора в исковия...