О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516

София, 28.08.2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 2270 /2014 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 197 от 03.04.2014 год., по в. т.д.№ 875/2013 год., с което е обезсилено, като недопустимо, на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, решението на Старозагорския окръжен съд № 172 от 29.04.2013 год., по т. д. № 594/ 2008 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основния по чл. 281, т. 3 ГПК.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, относими към определяне „кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилно посочена правна квалификация на иска” и за правомощията на въззивния съд при посочена неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд.

Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС са посочени постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция: № 45 от 20.042010 год., по т. д.№ 516/2009 год. на ІІ т. о., № 124 от 24.03.2011 год., по гр. д.№ 882/2010 год. на ІV...