О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 502

София, 26.08.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело № 1956/2014 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 328 от 15.01.2014 г. по гр. д.№ 14400/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е потвърдено решение от 07.05.2013 г. по гр. д.№ 9417/2011 г. на Софийски районен съд, 29 състав за отхвърляне на предявения срещу К. Д. Й. иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ за разликата над 1 914.61 лв. до 18 414.61 лв., представляваща причинена от ответницата в качеството й на изпълнителен директор и член на СД вреда за дружеството.

В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че по въпроса „Представлява ли вред за дружеството възникването на данъчно задължение по чл. 23, ал. 2, т. 10 З отм., което по силата на закона се преобразува в посока увеличаване на данъчната основа, а в резултат на това и на по-висок данък от този, който би се дължал, ако не беше приложена тази разпоредба” е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновано с липсата на правна норма, която да установява, че начисляването на данък по...