Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 567 от15.11.2014 г. по гр. д. № 1047/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 339 от 17.07.2013 г. по т. дело № 292/2013 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 23 304 лв., представляваща неизплатена цена за изработка на врати, дължима по сключен между страните договор № 234-10 от 25.08.2010 г. и издадена от ищеца фактура № 2082/ 08.02.2011 г., както и неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в размер на 2 330, 40 лв., дължима за забавеното плащане на посочената по - горе главница.

В касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК за касиране на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените срещу него искове. връщане на делото за ново разглеждане от АС - София. Според касатора оспорената от него фактура не представлява документ, доказващ изпълнението на твърдяната от ищеца продажба и монтаж на вратите, чието възнаграждение претнедира.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл „по съществен материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Наличието на сочения критерий обосновава с необходимостта да се „създаде яснота относно това дали следва да се кредитират представени от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства”.

Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по искането за допускане на обжалването и по основателността на жалбата в срока и по реда на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявените от [фирма] искове за вземания, произтичащи от договор за доставка и монтаж на изработването и монтирането на 4 бр. автоматични секционни врати на обект на ответното дружество в [населено място], обл.П., въззивният съд е отчел двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 08.02.2011 г., фактура № 0348 от 28.01.2009 г., приетата от ответника фактура № 2082/ 08.02.2011 г., липсата на оспорване на представените от ищеца доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за отразеното в счетоводството на ответника задължение към [фирма] по сметка 401 Доставчици в размер на 19 420 лв., в дневника за покупки и справката декларация за съответния данъчен период и за липсата на данни за извършени плащания по нея, като е съобразено, че ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, а изразеното от него становище за неоснователност на исковете е мотивирано именно с извършено плащане на претендираните възнаграждения и обезщетения.

Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора и уточнен от настоящата инстанция въпрос относно доказателствената сила на оспорени по делото писмени доказателства не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос е неотносим към изхода на делото, тъй като се повдига за първи път с касационната жалба. Независимо от това следва да се отбележи, че решаващите изводи на въззивния съдебен състав са изградени не само въз основа на представените писмени доказателства, но и на надлежното осчетоводяване на фактурата и включването й в дневника за продажби и в справките декларации по ЗДДС, установяващи приемане на извършената от ищеца работа.

Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 567 от15.11.2014 г. по гр. д. № 1047/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: