О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

София, 12.08.2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 2456 /2014 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 916 от 12.05.2014 год., по т. д.№ 4383/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.09.2013 год., по т. д.№ 8466/2012 год. за уважаване на предявените от „Д. С. 80” Е., [населено място] срещу касатора обективно кумулативно съединени искове по чл. 342, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 70 011.63 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 9 052.50 лв. за периода 01.06.2011 год. – 30.08.2012 год..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че към релевантния за спора момент не е осъществено разваляне на процесния договор за лизинг, независимо от договорното неизпълнение на лизингополучателя, поради недостигане волеизявлението на лизингодателя до неизправния му съконтрахент, както и за неприложимост на процесуалното правило на чл. 50, ал. 1 ГПК в разглежданата хипотеза на извънсъдебно...