Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

София, 24.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1099 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл. 290 и следв. от ГПК.

С определение № 376/13.ІV.2016г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС от 17.VІІ.2015г. по в. гр. д. № 12239/2013г. по въпроса „обосновава ли неоснователност на молба по чл. 14 ЗЛС установяването по делото на различна от твърдяната от молителя дата на последното известие за отсъстващото лице и за смъртта му” поради противоречие с практиката на ВКС.

По така поставения въпрос жалбоподателката М. Х. К., както и представителят на П. прокурор Р., са заели становище, че отговорът е отрицателен – освен продължително отсъствие на лице законът не поставя друго изискване за обявяване на смъртта му.

Ответниците С. о. и заинтересованите страни П. А. В., С. А. Д. и Е. Д. Х. не са заявили становище пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.VІ.2013г. по гр. д № 22643/2012г., с което е оставена без уважение молбата на М. Хр.К. за обявяване смъртта на брат й А. Х. К. на основание чл. 14 ЗЛС и чл. 549 и сл. ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че след посочената от молителката дата на смъртта на А. К. – 30.VІ.1986г., той е бил задържан...