Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк.. М, срещу решение № 185 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 124/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Б., потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б. при ЦУ на НАП и Дирекция „ОДОП“ е осъдена да заплати разноски по делото.
Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая липсват данни за укрити приходи, съответно не са доказани предпоставките за облагане по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди, че съдът неправилно е ценил доказателствата, конкретно таблиците във формат EXCEL, които според касатора отговарят на дефиницията за „електронен документ“, категорично доказват, че ревизираното лице не е декларирало всички извършени доставки, както и установяват изпълнение на фактическия състав за задължителна регистрация по ЗДДС. Счита за необоснован изводът на съда, че от таблиците не може да се приеме, че се касае за плащане по доставки, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС, доколкото таблиците съдържат детайна информация за всяка доставка. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „02“ ЕООД, чрез адв.. Д, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна.
С ревизионен акт (РА) № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Б., потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б. при ЦУ на НАП и Дирекция „ОДОП“, на ревизираното дружество са определен допълнително за внасяне корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. в размер на 1644, 48 лв. главница и лихва 292, 38 лв. и ДДС за внасяне в общ размер 2719, 59 лв. главница и лихви в размер на 539, 84 лв. за д. п.12.2016 г. и 01.2017 г. С първоинстанцонното решение е отменен по жалба на „02“ ЕООД посочения РА.
За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По делото не е било спорно, че през ревизирания период, основния предмет на дружеството е продажба на работно облекло чрез онлайн магазин, като стоките се предлагат директно на клиента.
От „Еконт експрес“ ООД, дружество предоставящо куриерски услуги, са представени договор с ревизираното лице, писмени обяснения, ZIP-файл със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж. На технически носител са представени файлове с информация в табличен вид за извършени куриерски услуги към „02“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г., както и информация за суми, събрани в полза на ревизираното лице от наложен платеж и парични преводи. Посочено е, че файловете съдържат данни за всички куриерски пратки и събрани суми в полза на ревизираното лице, като файловете са подписани с електронен подпис от представляващия куриерската фирма и са записани на финализиран оптичен носител. Въз основа на представените от „Еконт експрес“ ООД доказателства за получени куриерски и пощенски пратки от ревизираното лице приходните органи са установили неотчетени приходи, поради което са преобразували декларирания от лицето финансов резултат за ревизираните периоди, както и са възприели наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Като са се позовали на същите доказателства и неотчетените приходи за периода от м. 08.2016 г. до м. 01.2017 г., данъчните органи са пресметнали, че към 31.10.2016 г. лицето е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, но не е подало заявление в дължимия срок, поради което на 29.11.2016 г. лицето се счита за регистрирано по ЗДДС, а за периода от регистрацията до 31.01.2017 г. дължи ДДС.
За да отмени РА, съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства не се доказват изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от ревизираното лице продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи. Мотивирал се е, че след като по делото не са представени оригинални документи за приемо-предаване на стоките – товарителници, РКО, парични преводи – то не са налични годни и относими доказателства в подкрепа на тезата на данъчните органи. Посочил е, че изводите за укрити доходи се базират само на анализ на данните, представени в табличен вид от „Еконт експрес“ ООД, но същите не са електронен документ и не може да се приеме за вярна отразената в тях информация. По тези съображения съдът е счел, че не може да се направи извод за реално извършени продажби и получени приходи в сочения размер, съответно не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Допълнително, представените като снимка и находящи се на диск РКО и парични преводи не установяват съществени елементи от доставките – предмет, стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания РА като незаконосъобразен относно определените задължения за ДДС и ЗКПО. Обжалваното решение е правилно.
Съдът правилно е преценил всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице „Еконт експрес“ ООД, но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО. Съдът, във връзка с искане на ревизираното лице, е изискал по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал или заверено копие сочените в таблиците доказателства, което носещата доказателствена тежест приходна администрация не е направила. В отговор на отправеното по реда на чл. 192 ГПК искане, „Еконт експрес“ ООД е посочило, че исканите документи са унищожени. Верен е изводът на съда, че непредставянето на оригиналните писмени документи възпрепятства оспорващата страна да оспори истинността им и по този начин да реализира защитата си. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора. Действително съдът не ги е изключил изрично от доказателствената маса, но е посочил, че по делото не са налице годни и относими доказателства, отразяващи твърденията на данъчните органи. В този смисъл верен е изводът на първоинстанционния съд, че приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест относно извършването на конкретни облагаеми доставки в процесния случай. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда се явяват правилни. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. Видно от ревизионния доклад в резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са установени и посочени в същия получателите на стоките, нито са извършени проверки на тези получатели, не е установено какво е доставено. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, както счита касаторът – представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи – товарителници и РКО не са електронни, поради което действително, както сам сочи и касаторът, разпечатването им на хартия също не би променило доказателствената им тежест. В случая релевантните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. П. горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС, както правилно е приел и административния съд. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи.
Въз основа на гореизложеното съдът правилно е отменил РА по отношение на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора в полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноските в размер на 900 лева за заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 124/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас да заплати на „02“ ЕООД, с. Г. Д, с ЕИК 204284151, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.