Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 44510 - София, кв. Бояна, подадена срещу решение № 857 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 333/2019 г. по описа на Административен съд София - област, с което по жалба на С.А е отменена издадена от касатора заповед № РД-48/11.01.2019 г. за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от служба и зачисляване в запаса. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съображения в тази насока са изложени в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
О. А оспорва жалбата в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита. Претендират се разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд при извършения съдебен контрол на оспорената заповед е приел, че с нея договорът за военна служба на старши сержант С.А е прекратен, считано от 15.02.2018 г., когато е влязло в сила съдебното решение по отмяна на предходното му уволнение. На тази база съдът е направил изводи, че административният орган е прекратил договора за военна служба с придаване на обратно действие, с което същият е нарушил закона и по този начин е обусловил незаконосъобразност на административния акт, предмет на настоящото производство. В постановеното решение не са посочени мотивите, въз основа на които съдът е стигнал до този си извод.
Според касационния състав неправилно съдът е подложил на съдебен контрол т. 1 от заповедта. Сигналната и констативна функция на този текст не следва да се приема като част от административния акт...