Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.М от [населено място] от област В. чрез адв.. Г против решение № 13/04.02.2019г. по адм. дело № 323/2018г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 652/05.07.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), с която жалбоподателят е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверението му, ведно с всички права, произтичащи от него.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационна жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви за материалноправната законосъобразност на заповедта, а именно, че е налице посоченото в заповедта правно основание на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) - а именно физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва в случай, че е издал позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Посочените в заповедта факти - а именно, че на 08.03.2017г. Маринов издава позволително за сеч № 0354257 в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 50, ал. 2-4 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение, издадено му е наказателно постановление № 421/26.04.2017г. на директора на РДГ - Берковица, влязло в сила на 22.05.2018г. сочат на посоченото правно основание и се потвърждават от доказателствата по делото. Административният съд посочва, че заповедта съответства и на целта на закона – лесовъдска практика да се упражнява само от лица, спазващи разпоредбите, регулиращи и контролиращи добива на дървесина.

Единственото конкретно касационно оплакване на касатора е твърдението му, че съдът неправилно приема, че хипотезата на чл. 239, ал. 1 т. 6 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), посочена в заповедта на изпълнителния директор на ИАГ е приложима към случая, тъй като според издадения на жалбоподателя лиценз би следвало да бъде посочено като правно основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от закона, което води до нейната материална незаканосъобразност от една страна и от друга до нарушение на материалния закон от съда при постановяване на решението.Оплакването е неоснователно.

В разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) са изброени изчерпателно дейностите, включени в понятието лесовъдска практика. Сред тях е и маркирането на насаждения, предвидени за сеч, а в ал. 2 на цитираната норма е посочено, че лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи. В разглеждания казус за касатора е безспорно установено, че е физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, което в нарушение на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) и подзаконовите актове издава позволително за сеч, което по същество е извършване на дейност в горска територия. Нарушението е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган, поради което правилно и в съответствие с императивното предписание на закона изпълнителният директор на агенцията произнася оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Правилни и обосновани са изводите на съда за материалноправната законосъобразност на административния акт, издаден на посоченото правно основание.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/04.02.2019г. по адм. дело № 323/2018г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно.