Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д.К, срещу решение № 51 от 5.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2/2018 г. от Административен съд-Разград. С него е отменена заповед на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на „Еврошен“ ЕООД със седалище Стопански двор в с. М.о-7285, община Л., Разградска област. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 7050 лв., от които 5000 лв. възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно бил възприел, че всички заявления за подпомагане, подадени преди това на „Еврошен“ ЕООД, са приети при спазването на заповед № 03-РД/3368 от 6.12.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Исканите доказателства за това били представени от административния орган и той с поведението си не бил създал пречки за изготвяне на допълнителното заключение. На следващо място твърди, че при издаването на акта си административният орган не бил допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само „Наредба № 9“. Касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 била неприложима, защото прилагането й би довело до подобряване на проектното предложение,...