Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрск. П.Н, против Решение № 1204/17.06.2019г., постановено по адм. дело № 226/2019г. по описа на Административен съд Варна.

Ответникът „Хигия 60 Ц“ ЕООД, в писмена молба подадена чрез управителя К.Ц, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд Варна е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №З-ФК/02.01.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФН“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект – аптека „Хигия 60“ в гр. В., за срок от седем дни, стопанисвана от на „Хигия 60 Ц“ ЕООД.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел въз основа на събраните доказателства и становищата на страните, че е установено извършеното нарушение на чл. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ – неиздаване на фискален бон от налично в обекта - аптека - фискално устройство на 31.12.2018г., 14, 45часа, при контролна покупка на два броя сашета на обща стойност 1, 80лв.

Решаващият състав в приел, че след като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е бил длъжен да обоснове с конкретни факти и обстоятелства преценката си за налагане на мярката в установения в заповедта срок от 7 дни. Счита, че определеният от административния орган срок е несъизмерим с целите на чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

Така постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК.Аистративният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта „мотиви относно продължителността на срока“ са бланкетни и общи. Същите са крайно недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е изложена конкретика, както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до този момент, относно обекта – местоположение, сезон, стоки, др., така и относно обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката.

Обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1204/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 226/2019г. по описа на Административния съд Варна. Решението е окончателно.