Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5370 от 13.08.2019г., постановено по адм. д. № 2148/19г. Административен съд – гр. С., трето отделение, 66-ти състав, е отменил по жалба на С.С, ревизионен акт № Р – 22221417008282 – 091 – 001/19.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., с който на жалбоподателя е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Ф. Е Пи“ ЕООД, потвърден с решение № 1903/07.12.2018г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. С., за задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12/2011г. до м. 09/2012г., вкл. м. 11, 12 на 2012г. и м. 03 и м. 04 на 2013г., в размер на 13 098, 95лв. и лихви за забава в размер на 7 679, 74лв.

Срещу това решение е подадената касационна жалба от Н.К в качеството му на директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. С.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. С. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба С.С от гр. С. становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК,...