Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Л. С“ АД, подадена чрез процесуалния представител адв.. Д, против допълнително решение № 3377/20.05.2019 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 8593/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № СФР17-РД77-21/04.04.2017 г., издаден от служители на общинската администрация при Столична община, на които са възложени правомощията на органи по приходите, потвърден с решение № СОА17-РД28-9/20.06.2017 г. на кмета на Столична община, в частта му, в която на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2011 г. в размер на 9 916, 52 лв. и лихви в размер на 5 648, 32 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че със съобщение, връчено от Столична община, дружеството е уведомено, че дължимият ДНИ за 2011 г. е в размер от 4 315, 44 лв., който е заплатен. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е потвърден РА относно установеното с него задължение за данък недвижими имоти за 2011 г. в размер, надвишаващ 4 315, 44 лв. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени РА. Заявява претенция за присъждане на разноски.

Ответникът - кметът на Столична община, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрк.. С оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли присъдените разноски от първоинстанционния съд да бъдат потвърдени. В съдебно заседание заявява искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд,...