Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 8126/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на К. В., чрез пълномощника си адв. Н. Н., против Решение № 4087 от 22.06.2021 г. постановено по адм. дело № 2049/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира разноски.

Ответната страна – Кметът на Кметство [населено място], в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на К. В., срещу Заповед № 01 от 03.02.2021 г. на Кмета на Кметство [населено място], общ. Б. С. с която е отказано издаване на удостоверение за наследници на П. П./Врачовска, поради невъзможност за установяване на данни от съществено значение за издаване на искания документ (дата на раждане, дата на смърт, семейно положение, последно местожителство на починалото лице).

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. В., като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - кмета на кметство, в съответствие с чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 2, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, доколкото заявеното от самата Васева последно местоживеене на нейната наследодателка е [населено място]. Приел е, че заповедта е в изискуемата от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59 АПК, като актът съдържа съществените реквизити, определящи го като индивидуален административен акт - издател, адресат, мотиви, основания за постановения отказ. Според съдът не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, вкл. нарушение на чл. 35 АПК, тъй като е издаден при пълно изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства.

Съдът е приел, че материалният закон е тълкуван и приложен правилно от органа. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, при липса на съответни регистри, администрацията, действа в хипотезата на обвързана компетентност, и е длъжна да постанови отказ, в какъвто смисъл тя се е произнесла в процесния случай. От доказателствата по делото АССГ е установил, че регистрите до 1944 г. не са запазени и липсват данни за предаването им в Държавен архив, като са налице данни, че същите са унищожени при изгаряне и наводнение през 1944 г. След като липсват данни за дата на раждане, семейно положение, дата на смъртта, съставен акт за смърт, административната услуга е била отказана поради невъзможност за установяване на данни от съществено значение за издаване на искания документ. Приел е, че в процесната хипотеза и на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. заинтересованото лице първо трябва да установи правата си по съдебен ред, в производство по чл. 542 от ГПК и след съставянето на съответните актове – до поиска издаването на удостоверение за наследници.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 34 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя. След проверка на данните в регистъра на населението административният орган издава удостоверение за наследници, за което е необходимо наличие на съставен акт за смърт на починалото лице и то да е подлежало към момента на смъртта си на вписване в регистъра на населението – чл. 10 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.12.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗГР: „Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението”, а съгласно ал. 3 на същия текст: „Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.”.

Следователно, са налице два вида регистри по ЗГР: 1. - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития – раждане, брак, смърт и 2. - на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежи на отразяване в регистъра на населението.

Видно от разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗГР, общинската администрация издава удостоверения, въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1, се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба. Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК, на основание чл. 8 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.12.2012 г., поради което отказа за издаване на удостоверение за наследници на П. П., е издаден при условията на обвързана компетентност и на органа не е предоставена възможност за преценка. В тази връзка правилен е изводът на административния съд, че след като съгл. чл. 24 от Закона за гражданската регистрация, удостоверенията се издават въз основа на регистъра на населението, то е изключена възможността за събирането на други данни, въз основа на които да се издаде такова удостоверение.

Обосновано административния съд е посочил, че липсващите данни следва да бъдат установени по друг ред – в охранително производство пред районния съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища съгл. чл. 546 ГПК.

С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че в случая кмета на кметство не може да изпълни задължението си по заявеното искане от Васева, след като не са налице данни в регистрите на администрацията, на които следва да се основе исканото удостоверение. Налице са предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като е постановен мотивиран отказ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция е неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4087 от 22.06.2021 г. постановено по адм. дело № 2049/2021 г. от Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Албена Радославова