Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т в дирекция „Оперативни дейности“ на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт С.Д, срещу решение № 324/25.07.2019г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по административно дело № 206/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10406/25.03.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т в дирекция „Оперативни дейности“ на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва констатациите на съда. Твърди, че фактът на плащането на услугата е установен с писмени доказателствени средства, като са ирелевантни фактите на предоставяне на услугата извън работното време на търговския обект и приемането на плащането от лице, чието трудово правоотношение с търговеца не е установено. Настоява, че е осъществен фактическият състав, пораждащ правомощието му за налагане на ПАМ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Политрейдинг инвест“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред АСВТ заповед по отношение на “Политрейдинг инвест” ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него паркинг в гр. В. Т, ул. „Ниш“ – Нова болница за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 20.03.2019 г. продажба услуга за платено паркиране на стойност 2.50 лева. По констатациите в административния акт плащането по извършена от орган по приходите контролна покупка е прието от работещия като пазач на обекта М.М.С администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр. с 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 19.45 ч. на 20.03.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата, междинен „Х“ отчет, опис на паричните средства в касата към момента н апроверката, декларация на лице работещо по трудово/гражданско правоотношение и декларация на Р. Ружди. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.
Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на ответника доказването на предпоставките за налагане на ПАМ и е отрекъл да са установени убедително. Като несъвместимо с целта на закона е определил забавеното с близо три месеца издаване на ЗПАМ.
Според съда ответникът не е твърдил, нито установил съществуването на правоотношение между жалбоподателя и М.М, та приемането от последния на плащането при контролната покупка на услуга да обвърже търговеца. Възражението на търговския пълномощник на дружеството изключвало прилагането на чл. 301 ТЗ. Като факти с правно значение съдът е ценил извършването на контролната покупка извън работното време на търговския обект и установеното с АУАН съхраняване на получената за продажбата сума в непосредствена близост до фискалното устройство. Доказването било разколебано и от опроверганото при проверката по чл. 194 ГПК съдържание на описа на налични парични средства.
Като несъвместим с целта на закона съдът е определил административният акт заради използването на общи мотиви за превенция, стойността на продажбата, обстоятелството, че нарушението е първо за субекта. Дължимо било насочване на ПАМ към постигане на целта на закона, но налагането ѝ да е съразмерно, което не било съобразено от администрацията при издаване на контролирания акт.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав сподели изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Правилно първоинстанционният съд е определил предмета и обхвата на доказване и е приложил правилата на доказателствената тежест, както и логическите правила. При липсата на правна връзка между М.М и „Политрейдинг инвест“ ЕООД и предвид ползването извън работно време на стопанисвания от дружеството търговски обект на услуга за платено паркиране при контролната покупка, от факта на приемането на плащане от Мемишев в същия този обект не следва извод за извършена от търговеца касова продажба на услуга. Търговецът не е обвързан от извършените от Мемишев действия без представителна власт, тъй като възражението на търговския му пълномощник представлява противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Без да е установено извършването на услугата от търговеца, за него, като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата не е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение да е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Разпоредената с ИАА без материалните предпоставки за това правна промяна е израз на превратно упражняване на властнически правомощия. Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ.З и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Не е посочена как видът на дейността влияе върху избора на срока. Не е определена тежестта на нарушението /например със съпоставка на стойността на твърдяната неотчетена продажба с дневния и със среднодневните обороти/. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.
Не влияе върху извода за правилност на първоинстанционното решение допуснатото от съда процесуално нарушение с допускане на гласни доказателствени средства за опровергаване на съдържанието на представляващия официален свидетелстващ документ /вж. чл. 40, ал. 1 ДОПК/ опис на наличните парични средства – чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. А явно и административния съд е възприел описа като официален документ, тъй като е открил производство по оспорване на верността му по реда на чл. 193 ГПК. Мислимо е оспорване на верността само на официалните свидетелстващи документи, доколкото частните се ползват само с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК.
Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.
Ответникът по касация не е доказал извършването на деловодни разноски.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324/25.07.2019г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по административно дело № 206/2019 г. Решението е окончателно.