Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа срещу решение № 551/2 януари 2019 г. на Административен съд В. Т, постановено по адм. дело № 627/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД 22-1271/24 юли 2017 г. на кмета на община В. Т, нареждаща спиране на изпълнението и забрана на достъпа до незаконен строеж „Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда“ в УПИ XI– 2713, кв. 32 по плана на гр. В. Т, като извършен в противоречие с чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Материалноправното основание на административния орган да разпореди спирането на строежа е чл. 224а, ал. 5 ЗУТ и в резултат на осъществен строеж (по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ), без надлежно разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДРЗУТ, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Извършеното не се ограничава до подобряване на състоянието и поддържане на съществуващата сграда, а е изцяло ново строителство на двуетажна монолитна пристройка. Строителните работи с подобен характер представляват строеж от пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ.

Противно на довода в жалбата, предписването на мерки за отстраняване на нарушението, които задължително би следвало да съпътстват налагането на принудителната мярка – чл. 224а, ал. 3, изр. 1 ЗУТ, не засяга съществуването на основанието по ал. 5 на текста за спиране на строежа. Доколкото издаването на разрешение за нов строеж е недопустимо до премахването на незаконния – чл. 148, ал. 7 ЗУТ,...