Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от адвокат Л.Р от ВАК, пълномощник на И.М, [населено място], кандидат за кмет от Политическа партия „Съюз на демократичните сили”, срещу решение по адм. дело № 3008/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което съдът потвърждава решение на Общинска избирателна комисия гр. А. № 284/28.10.2019 г., с което е обявен избора на И.И за кмет на с. И., община А. на първи тур. С обжалваното решение още съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск по чл. 193 от ГПК, като приема за установено по отношение на Секционната избирателна комисия – с. И. и признава за недоказано оспорването, че протоколът, изготвен от нея на 27.10.2019 г. е неистински и още с това решение съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск по чл. 193 от ГПК, като приема за установено по отношение на Общинската избирателна комисия и признава за недоказано оспорването, че протоколът, изготвен от нея на 28.10.2019 г. е неистински. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът приема, че с жалбата не се оспорва незаконосъобразността на протоколите на СИК и ОИК, а само решение № 284/28.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия гр. А., с което не е съгласен. Заявява, че съдът не е извършил проверка на наведените в жалбата оплаквания, твърдения и уточнения за нарушения на изборния процес, които са довели реално до промяна на вота на гласоподавателите. Продължава да поддържа твърдението си относно съставянето на избирателните списъци и по-конкретно, че 80-90% от хората, включени в списъка /дописани на ръка/ не притежават законните права за гласуване в секцията в с. И. и че именно тези 120 гласа могат да променят изцяло вота на избора. В тази връзка твърди, че протоколите на СИК и ОИК отразяват неверни данни за гласоподавателите и като такива са незаконосъобразни. По тези и други обстойно развити доводи касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови акт, с който да се признаят протоколите на СИК и ОИК за незаконосъобразни и да се отмени Решение № 284/28.10.2019 г. на ОИК Аксаково. Алтернативно моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда със задължителни предписания за допускане на исканите доказателства за изясняване на спорния предмет. Допълнително е постъпила Молба от пълномощника на касатора, в която поддържа изцяло депозираната жалба.

От ответната страна - Общинска избирателна комисия (ОИК) – Аксаково е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че изложените в касационната жалба мотиви са неоснователни. Правилно съдът е определил предмета на жалбата и обхвата на съдебния контрол, което е съобразено и с наведените от жалбоподателя оспорвания и се моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява председателят на ОИК И.Д, който председател съгласно чл. 76, ал. 2 от Изборния кодекс представлява общинската избирателна комисия, оспорва касационната жалба и отново моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От ответника И.И, чрез надлежно упълномощен адвокат Дюлгерова също е постъпил П. О, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и отново моли да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски по представен Списък.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че така разглежданата касационна жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. В хода на съдебното производство не са установени такива нарушения на ИК, които биха довели до съществена промяна в крайния резултат, обосноваваща касиране на избора, от което е изведен правен извод, че обжалваното решение на ОИК – Аксаково относно обявяване на избран кмет в с. И., е законосъобразно. Дописаните в изборния списък лица са с постоянно или настоящо местоживеене в селото със срок, по – голям от шест месеца. По време на изборния процес в секцията е присъствал представител на политическата сила, от която е издигната кандидатурата на жалбоподателя. Протоколите на СИК и ОИК са оформени по реда на чл. 451, ал. 1 от ИК.

Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на И.М от [населено място] е подадена от надлежно упълномощен адвокат в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от ИК 7 - дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 2266 от 25.11.2019 г. по административно дело № 3008/2019 г., в производство по чл. 126 и сл. от АПК във връзка с чл. 459 от ИК, Варненският административен съд, деветнадесети състав:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М инцидентен установителен иск по чл. 193, ал. 1 от ГПК, като приема за установено по отношение на Секционната избирателна комисия – с. И. и признава за недоказано оспорването от И.М, че протоколът, изготвен от нея на 27.10.2019 г. е неистински;

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М инцидентен установителен иск по чл. 193, ал. 1 от ГПК, като приема за установено по отношение на Общинската избирателна комисия и признава за недоказано оспорването от И.М, че протоколът, изготвен от нея на 28.10.2019 г. е неистински;

ПОТВЪРЖДАВА решение на Общинската избирателна комисия - гр. А. № 284/28.10.2019 г., с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 26 и чл. 452 от Изборния кодекс, е обявен за избран И.И за кмет на кметство с. И., община А. на първи тур.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е изложил съображения относно допустимостта на подадената пред него жалба от И.М; изложил е съображения относно предмета на спора и обхвата на съдебния контрол; изложил е много подробно установеното от фактическа страна, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на разпитаните по искане на страните седем свидетели. В резултат на това е направил следните правни изводи: не се доказват твърдените от жалбоподателя нарушения на изборните правила, които биха могли да се отразят на резултата от избора за кмет на с. И.. По-конкретно, не се установява да са гласували лица, които не са имали право на глас в това населено място съгласно техните постоянни и настоящи адреси при спазване на принципа на уседналост; не се доказват твърденията в жалбата за нарушаване правата за гласуване с придружител или в нетрезво състояние; не са установени нарушения на правилата за предаване на изборните книжа и материали от председателя, заместник председателя и секретаря на СИК – с. И. в ОИК – Аксаково; не са установени и нарушения, които да са били извършени от членове на СИК в с. И.; не са постъпили писмени и устни жалби и сигнали на граждани за нарушение на изборните правила. Първоинстанционният съд е посочил, че въпреки указанията в решение № 9/26 ноември 2009 г. на Конституционния съд на Р. Б по конституционно дело № 8/2009 г., според което при липса на възражение или особено мнение на член на комисията не е оправдано да се извършва проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на избирателния закон и методическите указания на ЦИК, както и относно правомерността на дописаните и допуснати до гласуване избиратели съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък, той е решил и е извършил оглед на недействителните бюлетини (8 на брой) в присъствието на страните и техните процесуални представители и е установил, че същите правилно са били определени като недействителни. Съдът е изискал и избирателния списък в оригинал ведно с удостоверенията за гласуване по настоящ адрес и не е установил нарушение за нито едно от 120-те лица, дописани в първоначалния избирателен списък и четиримата вписани „под черта”. Въз основа на това е приел, че отразените данни в протоколите на СИК и ОИК съответстват на това, което действително се е осъществило в изборния ден на 27 октомври 2019 г. в избирателната секция (единствена) на с. И., а верността на съдържанието на протокола на СИК обуславя законосъобразността на решението на ОИК – Аксаково, с което в условията на обвързана компетентност е обявен за избран кмета на кметство Изворско на първи тур. На последно място съдът, след като е развил обстойни съображения относно възможността за оспорването на верността на официалните свидетелстващи документи (протоколи на СИК и ОИК) по реда на чл. 193 от ГПК и че това оспорване не съставлява по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК опровергаване съдържанието на официален документ, а предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ според Тълкувателно решение № 5 от 14 ноември 2012 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 5/2012 г., е приел при субсидиарното приложение на ГПК, че оспорването от страна на жалбоподателя е останало недоказано и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци.

Производството по административно дело № 3008/2019 г. по описа на Административен съд Варна е образувано по постъпила жалба от И.М, [населено място], срещу решение на ОИК (Общинска избирателна комисия) Аксаково № 284/28.10.2019 година.

Видно от това решение, което е Приложение № 94-МИ от образеца на изборните книжа, утвърден от Централната избирателна комисия (ЦИК) съгласно чл. 6 от Изборния кодекс, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинската избирателна комисия Аксаково, община А., област В., ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН ЗА КМЕТ на кметство Изворско, област В., на първи тур (с № 43 в бюлетината) И.И, издигнат от ПП ГЕРБ, получил 296 действителни гласове.

Видно от протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Аксаково, който пък е Приложение № 92-МИ, другият кандидат за кмет на кметство Изворско (с № 64 в бюлетината), който е бил издигнат от Политическа партия „Съюз на демократичните сили” - И.М, е получил 174 действителни гласове. При това разпределение на гласовете по кандидатски листи, за избран за кмет на първи тур е обявен този кандидат, който е получил повече от половината от действителните гласове, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от Изборния кодекс и т. 3 от Методика за определяне на резултатите от гласуването за кметове – Приложение № 4 към чл. 452, ал. 1 ИК, а именно избран е И.И.

Протоколът на ОИК – Аксаково е изготвен въз основа на данните от протокола на секционна избирателна комисия в избирателна секция № 008 – единствена СИК за кметство Изворско, приложен по делото и е Приложение № 90-МИ от изборните книжа. Тоест въз основа на данните от протокола на СИК е изготвен протокола на ОИК, а въз основа на данните от протокола на ОИК е изготвено решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите.

Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс, на обжалване пред съответния административен съд подлежи единствено решението на общинската избирателна комисия, а не протоколите на СИК и ОИК, както погрешно счита жалбоподателя И.М, сега касатор в настоящото производство. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора и обхвата на съдебния контрол и всички възражения в тази връзка се явяват неоснователни.

В жалбата до Административен съд – Варна са направени множество оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес. В. те са подробно обсъдени от съда и са приети за недоказани, респ. за неоснователни. Изложените от съда мотиви се споделят напълно и от касационната инстанция, защото са съобразени с константната практика, която се е формирала през годините във връзка с произвежданите избори.

Ще трябва да се отбележи за яснота, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. През годините в теорията и в практиката се е наложило разграничението между понятията "съществено" и "несъществено", а именно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин и по-точно, обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. В разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК - нова, обн. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2019 г., в сила от 01.01.2019 година е регламентирано, че "Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт". Повече от очевидно е, че тази норма от общия АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) не може да намери приложение в специалното производство по произвеждане на изборите, регламентирано в Изборния кодекс.

На това място във връзка с изложеното е необходимо да се спомене решение № 13 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд на Р. Б, постановено по конституционно дело № 14/2013 г., което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципен въпрос, а именно, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Р. Б) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

В конкретния случай от приложения по делото единствен протокол на СИК не се установява да е имало спорове по характера на бюлетините, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения и затова повторно ръчно преброяване заради изразено съмнение за допуснати нарушения или за неправилно преброяване на действителни и недействителни бюлетини, не е оправдано от съда, който безспорно не е участник в изборното правоотношение. Органи на изборния процес са ЦИК, ОИК и СИК. Съмненията и предположенията за допуснати нарушения не са основание за обявяване на избора на кмет за недействителен.

Протоколът на ОИК – Аксаково, който е съставен въз основа на данните от секционния протокол също е без зачерквания, задрасквания, забележки, възражения, особени мнения, в какъвто вид е и издаденото въз основа на него решение за избор на кмет на кметство Изворско.

Въпреки това, в съдебно заседание на 15.11.2019 г. съдът е направил оглед на недействителните бюлетини, на който оглед са присъствали представители на всички страни, включително и лично жалбоподателят И.М, при който оглед се установява, че действително всичките 8 бюлетини правилно са били отчетени като недействителни.

Много подробно съдът, във връзка с твърдението на жалбоподателя, че дописаните на ръка гласоподаватели не отговарят на условията на закона (чл. 357, чл. 359, ал. 1 и чл. 408, ал. 1 ИК), е обяснил реда за изготвяне на избирателните списъци, възможността за тяхното обжалване, което е по друга процедура. Относно включването на 120 души в избирателните списъци е установено, че това е станало от служба ГРАО по указание на ЦИК с решение № 1137-МИ / 19.09.2019 г. преди предаването на тези списъци на СИК, а дали лицата са изпълнили задължението си по чл. 99б от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) да си подменят личните карти при промяна на адреса, е неотносимо за спора.

Относно дописаните под черта 4 души е установено, че трима от тях са членове на СИК – Изворско, които живеят в Аксаково и няма как да гласуват в града, но всъщност тези лица не могат да гласуват за кмет на кметството, а само за кмет на община и за общински съветници. Единствено и само една жена е дописана допълнително в списъка, защото наскоро си е сменила адреса и е можела да гласува само в с. И.. Дори да се прибави (въпреки тайната на вота) този единствен глас за жалбоподателя И.М, то при разлика от 122 гласа, изборният резултат не се променя.

Не се променя и резултата, ако се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че са му казали, че за него има подадени 184 гласа, защото пак разликата между двамата кандидати за кметове на кметство Изворско не се стопява.

Евентуално двойно гласуване, което твърди и продължава да твърди жалбоподателя, изобщо не може да се отрази на вота, а ако има такъв избирател, то той носи отговорност по друг ред и такъв факт не е предмет на обсъждане в това производство.

Вярно е оплакването в касационната жалба, че съдът е постановявал определения, а после сам си ги е отменял, но всичко това е мотивирано, каквото е изискването на чл. 254, ал. 1 вр. чл. 253 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) и не може да се направи извод, че жалбоподателят е бил поставен в неравноправно положение да докаже твърденията си.

С необсъждане на неотносими обстоятелства и несъбирането на неотносими за спорния предмет доказателства не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното решение на Административен съд - Варна не страда от твърдяните касационни пороци, а след извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на ответника И.И се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г., договореното възнаграждение е 500 лева – платено изцяло и в брой до 17.01.2020 година. Представен е и Списък на извършените разноски за сума в размер на 500.00 лева. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По тези съображения на този ответник следва да се присъди договорената и заплатена сума за адвокатската защита. Възражение за прекомерност на размера по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2266 от 25.11.2019 г. на Варненския административен съд, деветнадесети състав, постановено по административно дело № 3008/2019 година.

ОСЪЖДА И.М, област [област], община [община], [населено място], [адрес], да заплати на И.И, област [област], община [община], [населено място], [адрес], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и на отмяна.