Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М - гр. С.,чрез упълномощен юриск. С.А срещу Решение № 6129 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4251/2017 г. от Административен съд София-град (АССГ) с доводи за недопустимост, неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.Неправилно първоинстанцинния съд е приел, че депозитите са били задържани не за обезпечаване на митническо задължение/ вносно или износно мито /,а за определена по-висока стойност на данък - ДДС при незаконосъобразно определена по-висока стойност на мито, като сочи чл. 192 от ЗМ. Счита още, че в случая съдът е следвало да се съобр ази сразпоредбите на чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС,тъй като на митничиеските органи е възложено събирането на ДДС при внос, поради което те са длъжни да приемат и обезпечения за ДДС, а не само за мито. Твърди още че, след последното уточнение на ищеца вредите се претендират от действия на митниченските органи - задържане на депозити, а не като пропуснати ползи причинени от отменени незаконосъобразни административни актове.Поддържа още доводи относно липсата на мотгиви във връзка с доводите им за приложението на чл 5 от ЗОДОВ и за събиране на до пълнителни доказатнелства относно реда и начина за възстановянане на внесени суми като обезпечение за дъжимо ДДС. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
С втора жалба Агенция "М"ООД,чрез адв.. А оспорва касационната жалба.Изрично посочва, че в случая не се претендира плащане лихва, а се търси обезвреда за неправомерно задължани средства. Депозитите са задържани от касатора във връзка с административно наказателни производства, инициирани от касатора и финализирани с посочените 74 бр. отменени решения.Счита още, че задържането на депозитите е пряко свързано с отменените, като незаконосъобразни от съда решения на АМ и подробни доводи излага в приложените писмени бележки.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Предявената искова претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на касатора Агенция „Митници“, предвид наличието на отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения 74 бр. административни актове - решения на началник Митница „А. С", с които е определена по-висока от декларираната митническа стойност на стоките, съответно - във връзка с които са били задържани като депозити за обезпечаване събирането на определените с решенията и по-висок данък добавена стойност.Налице е и настъпила имуществена вреда в размер на присъдения такъв от съда.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:
Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на „Г. Т. Л“ ООД против Агенция „Митници“, с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи - в размер на 134 428, 77 лв., причинени от отменени, като незаконосъобразни, актове на началника на М. С, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Първоначално искът е предявен в размер на 52 372 лв., а в последствие е направено увеличение на иска на сумата 134 428, 77 лв.Дружеството претендира заплащане на обезщетение в размер на сумата 134 428, 77 лв. и алтернативно моли искът да се уважи до размер на 52 372 лв. представляващи пропуснати ползи, затова че за исковия период е лишен от възможност да използва тези суми.
С обжалваното решение така предявеният иск уважен, като основателен и доказан до размер на 52 372 лв. 96 ст. като на търговското дружество са присъдени и направените по делото разноски в размер на 7475 лв. За да постанови този резултат е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
От фактическа страна съдът от първата инстанция е приел за безспорно установено, че с конкретно посочените в мотивите му административни документи „Г. Т. Л“ ООД са осъществили 74 вноса, на стоки от Р.Т.П деклариране на стоките, след извършен физически контрол на част от стоките, със становище на отдел „Тарифна политика“ била определена нова, по-висока митническа снтойност.Въз основа на тях е бил определен нов по-висок размер на дължимия ДДС.Този размер на данък ДДС е следвало да бъде обезпечен от дружеството за което са издадени и процесните 74 бр. решения на митническия орган зца внасяне на допълнително определения ДДС.Уено е безпорно от съда, че тези решения са били обжалвани от дружеството и отменени от Административен съд София-град и решенията са потвърдени от Върховния административен съд.С оглед на това е прието че е изпълнена първата процесуала предпоставка на на отговор ността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.Пстанционния съд е приел, че е установена и причинната връзка между отменените актове и претендираната вреда, тъй като по делото са представени 2 бр. молби подадени от дружеството с вх. №2600-3699 от 29.07. 2008 г. и с вх.№2600 -3751 от 01.08. 2008 г. с които са поискали от Митница "А. С" вэъзстановяване на събраните депозити по всичките отменени 74 бр. решения.Безпорно е установен и размера на претендираните вреди, чрез назначената експертиза, която съдът е кредитирал във втория и вариант, съгласно който ако сумите по депозитите са върнати на време би могло да се получи от тях исковата псума при влагането им в банка и това е размера на пропусднатата полза предмет на исковата претенция. В крайна сметка основния извод, който е направли първоинстанционния съд се снвежда до това, че средсдтвата са задържани на основание отменените административни актове и задържаните им енезаконосъобишен през посочения период от възможгността да ги полза, поради което за него е налице обедняване.
При тази фактическа установеност съдът е приел иска за частично основателен и го е уважил до размер на 52 372 лв и. 96ст.
Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане. Основателен е доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение.
Няма спор по делото, че ответника по касационната жалба претендира касатора да му заплати исковата сума върху всеки един от внесените като обезпечения депозита ( за плащане на определения от митиническите органи по -висок ДДС) от датата на плащането им по сметка на Митница до датата на възстановяване на сумата по съответния депозит или, ведно с лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на съда относно допустимостта на иска, както и относно предмета на спора - вреди от отменени като незаконосъобразни административни актове на митниченската администрация в каткъвто смисъл е е направеното уточнение от д ужеството в хода на съдебното производство пред първоинстанциония съд и в тази връзка доводите на касатора са несъстоятелни.
Дружеството ищец в първоинстанционното производство претендира тези вреди на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с отменените 74 бр. решения на митническите органи по силата на които е внесъл сумата, като обезпечение за плащане на определения по-висок размер на ДДС,които решения са отменени като незаконосъобразни, а внесения депозит не е възтановен веднага, а почти три години след внасянето на сумите.Видно от данните по делото е, че депозитите са внасяни на различни дати във връзка с различини ЕАД,респективно възстановявани са на различни дати. С оглед тези обстоятелства и изложеното в обстоятелствената част на исковата молби и уточняващите я молби, настоящият състав на касационната инстанция счита, че съдът е бил сезиран с повече от един иска.Съдът е следвало да даде указания на ищеца да конкретизира размера на исковата си пренеция във връзка с всяко едно от подсочените 74 бр. решения, както и периода на всяка една от претенциите, и да укаже внасянето на държавна такса по всеки един от тези обективно съединени иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционния съд наличието на първата от комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – 74 бр. отменени, като незаконосъобразни, административни акта, издадени в процес на упражняване на административна дейност.Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорваните актове внесените суми имат характер на депозит и обезпечават едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви, но до връщането им дружеството не може да оперира с тях и понася вреди.След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането на депозитите и митницата дължи незабавното им възстановяване.
Основателен обаче се явява доводът на касатора, че по делото не е изяснена и установена безпорно законовата предпоставката на ЗОДОВ за наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите.Видно от мотивите на съдебното решение лаконично и с едно изречение първоинстанционния съд е приел " при наличието на отменени административни актове е налице и пряката причинна връзка на между отменените актове и претендираните вреди ".Доводите за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ, както и изясняването на реда за връщане на депозите са възражения, които касаторът е правил в хода на процеса, но съдът не е отговорил с мотивите си на тези доводи.Съдът правилно е изследвал неприложимостта на разпоредбите на чл. 192 и чл. 214 от ЗМ отнасящи се към митнически задължения.Безпорно установено, че се касае са суми внесени като обезпечение за плащане на дължимия ДДС, но съдът не е изследвал приложимите в този случай законови разпоредби свързани с реда за връщане на суми внесени като обезпеченията.Отговорите на тези въпроси са отзначение за установяване именно на пряката причинна връзка, елемент на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,както и във връзка с преценката за приложението или не на чл. 5 от ЗОДОВ.
Поради липса на мотиви как и кога е следвало да се върне внесеното обезпечение не може да се прецени наличието на пряка причинна връзка между вредите и сочените отменени незаконосъобразни административни актове. Това е така, тъй като съдът не е обсъдил разпоредбата на чл. 197 от ЗМ отм. Дв. бр. 58 /2016 г. предвиждаща в кои случаи обезпечението се освобождава незабавно, възпроизведена в Регламент (ЕО ) №450/2008 на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 г за създаване на Митнически кодекс на Общността(Модернизиран митнически кодекс)(консолидирана версия, в сила от 19.06 2013 г. до 29.10 2013г)(отм в сила от 30.10.2013г.) и заместващия го Регламент )ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и уреждащи реда и начина на освобождаване на обезпечението.Изясняването на този въпрос е от съществено значение за правилното решение на спора с оглед на факта, че не от всеки отменен административен акт може да се настъпи вреда, затова и ЗОДОВ е предвидил кумулативно изискване на наличието на всяка една от предпоставките за да бъде уважен иска.Налице е възражение на ответника направено още при първоначалното гледане на делото, че депозитите се внесени преди издаване на решенията на митническия орган за които ищецът твръди, че са вредоносни.Това възражение е съществено и следва да бъде обсъдено от съда чрез изясняване на какво фактическо основание са венесени депозитите при положение, че това е станало преди решенията на митническия орган, чиито решения впоследствие са отменени и доколко последните могат да бъдат основание за претендираните вреди.
По тези въпроси касационната инстанция не може да вземе за първи път становище в настоящото решение предвид правото на страните да защитят правата си пред две съдебни инстанции.
Поради така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила включително и необсъждане на основни доводи и възражения на страните, които са довели до необоснованост на формираните от него изводи обуславят неправилност на решението.Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 22 2 ал. 2 т. 1 от АПК и делото да се върне за ново разглеждне от друг състав на съда.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6129 от 30. 10. 2017 г. постановено по адм. д. №4251 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно.