Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д, от [населено място] против решение № 31 / 23.07.2019 г. по адм. дело № 163 / 2019 г. на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Русе изразява становище за неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 31 / 23.07.2019 г. по адм. дело № 163 / 2019 г. Административен съд Русе е отхвърлил оспорването по жалба на М.Д, от [населено място] срещу решение № 2153 – 17 – 8 / 14.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140 – 17 – 630 / 03.12.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 2 КСО.Аистративният съд е приел, че не са налице...