Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация“/ИАБСА/ против решение № 6624/13.11.2018 г. по адм. д. № 5009/2016 г. на Административен съд – София град /АССГ/. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на решението и се иска неговото обезсилване. В условията на евентуалност се твърди неправилност на решението и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба.

Ответникът по касационната жалба – „Институт по заваряване“ АД,чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението като правилно. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на „Институт по заваряване“ АД срещу Заповед № А 156 ОТ 10.03.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, с която е спряна за срок от 6 месеца акредитацията на Лаборатория „Изпитвателен център по заваряване“ /акредитирана със сертификат за акредитация рег. № 37 ЛИ/05.02.2015г., валиден до 31.05.2017г. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен оспорения пред него административен акт.

За да постанови този резултат АССГ е приел за установени следните факти :

Във връзка със сертификат за акредитация №37/ЛИ от 05.02.2015г. на Лаборатория „Изпитвателен център по заваряване“ при „Институт по заваряване“АД е назначен оценителски екип, определен със Заповед № 730 от 06.10.2015г. на Изпълнителния директор на ИА БСА .

Информация за така определения оценителски екип е сведена до знанието на дружеството с писмо от 06.10.2015г.

При извършена оценка на място за втори планов надзор в периода от 12.10.2015г. – 13.10.2015г. са констатирани 11 броя несъответствия, от които 5 броя незначителни и 6 броя значителни, съобразно БДС EN ISO/ I. 17025:2006 и Процедура за акредитация на ИА БСА /BAS QR 2/. Същите са обективирани в Списък на несъответствията, както следва:

1. СТЯ – 01-ПН - При извършения преглед на документи и записи във връзка с изпълнение на дейността на лабораторията, са намерени невалидни документи и записи, които не са отделени, идентифицирани и не са архивирани. Няма записи, че документите с външен произход се преглеждат за актуалност, както и правила за прегледи за актуалност. Последното е визирано сред изискванията за акредитация т. 4.3.2.2; 4.13.1.1; 4.13.2.1 от БДС EN ISO/ IES 17025:2006 и възприето като значително несъответствие.

2. СТЯ-02-ПН - При оценката на място за планов надзор се установи, че се използва общ входящ дневник, в който се отразяват всички постъпили заявки, без да е налице разграничаване на заявките в обхват и извън обхват на акредитация. Последното е визирано като изискване по т. 4.4. и т. 5.8.2 от БДС EN ISO/ IES 17025:2006 и е отчетено като незначително несъответствие.

3. МСС/03/ПН – Наличните документи и записи за мониторинг не отразяват коректно изискванията за наблюдение на персонала по отношение компетентността по прилагане на стандартизираните методи за изпитване в обхвата на акредитация и не са съобразени със заповедта за упълномощаване. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.2.3. от БДС EN ISO/ IES17025:2006 и е отчетено като незначително несъответствие.

4. МCC/ВСИ/04/ПН – Помещенията не отговарят на изискванията на стандарт БДС EN ISO/ IES 17025. Лаборатория „Механични изпитвания“ ел. мрежа не е обезопасена, машините за изпитване нямат собствено ел. захранване – няколко контакта за трифазен ток, монтирани на дъсчица се влачат по пода от апарат до апарат и кабелът се прескача; Лаборатория за безразрушителен контрол е пълна с излишни и бракувани вещи, като в същата се извършва само регистриране на температурата на заобикалящата среда, без да се осигуряват условията на заобикалящата среда. Това несъответствие е квалифицирано по т. 5.3 от Стандарта и е отчетено като значително.

5. МCC/05/ПН – При преглед на предоставени записи за верификация на методите за изпитване се установи, че е включено неправилно разбиране на неопределеност; никъде не са отразени изискванията към изпитвателната апаратура и дали отговаря на изискванията на съответния стандарт за осигуряване получаването на действителни резултати; формулярът ФК-504-1 за верифициране на БДС EN ISO 12814-4 и протоколът от изпитване за верифицаране не са актуализирани, не съдържат данни за изискванията към уредите / динамометъра/, на които се провеждат изпитванията и които са цитирани в позоваванията в БДС EN ISO 12814-4 и БДС EN ISO 527-1. Не се познават добре изискванията на стандартите. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.4.2. от БДС EN ISO IES 17025 и е отчетено като значително.

6. МCC/06/ПН – ОПК – 503-3 е непълното отношение на изчисляването и оценяване на неопределеността, за видовете и източниците на неопределеност. В оценката на неопределеността от измерване няма записи за всички източници. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.4.6.2 от стандарта като значително.

7. МCC/07/ПН – При преглед на случайна извадка от приключили заявки за изпитване не се представиха записи, че контролът по пресмятането и прехвърлянето на данни от първичните записи в протоколите от изпитването се извършва системно. Това е възприето като несъответствие по т. 5.4.7.1 от Стандарта и е определено като значително.

8. МCC/ВСИ/08/ПН – има несъответствия в записите за упълномощаване на персонала за работа с техническите средства, протоколи от верификации на методи и мониторинг на персонала. Това е възприето като несъответствие по т. 5.5.3. и е отчетено като незначително.

9. МCC/09/ПН - Не се спазва ОПК 508-1 за идентифициране и манипулиране с обектите за изпитване по отношение кодирането и описанието на образеца за изпитване. Това е посочено като несъответствие по т. 5.8.2 от стандарта и е определено като незначително.

10. МСС/10/ПН – Лабораторията изпълнява процедури за осигуряване на качеството. Политиката за осигуряване на качеството на резултатите от изпитване и е регламентирана в НК 509 и ОПК 509-1 „Контролни карти да средна стойност“. Лабораторията не ползва контролни карти, което не е отразено в СК. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.9.1. от стандарта и е определено като незначително.

11. МСС/ВСИ/11/ПН – При прегледа на издадените протоколи от изпитване се установи, че не се спазва декларираната форма на протокола, не се кодират пробите и не се описват съгласно ОПК. 510-1 и ФК 510-1 и ФК 510-2. Не се спазва описанието на характеристиките съобразно заповедта за акредитация. В протоколи с №№40, 43, 44, 47, 48, 51, 52, 53, 54, 57 и 59 от изпитване чрез радиографичен метод на контрол на втора страница в графа 4 е посочен стандарт БДС EN ISO 10675-1, който е извън обхвата на акредитация. ФК 510-1 не е актуализиран от 2009г. по отношение колони 8 и 9. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.10.3 от Стандарта и е определено като значително.

Несъответствията са формулирани в 11 броя формуляри BAS Q/A/ 2.9.4. от 13.10.2015г. Формуляр за несъответствие на ОOC и BAS Q/A/ 2.9.5./13.10.2015г. – списък на несъответствията, възпроизведен подробно по-горе.

С писмо №338/37ЛИ/12Р от 23.10.2015г. дружеството изпраща план за изпълнение на коригиращи действия и доклад за коригиращи действия и приложения към него, съдържащи документирани доказателства за изпълнение на предприетите коригиращи действия.

Същият е приет с писмо, изх. №338/37/ЛИ/18/Е от 02.11.2015г. от водещият оценител инж.. Я.

В едномесечния срок са представени документи и записи за отстраняване на несъответствията.

Извършена е втора проверка на място на 02.11.2015г., която е приключила с Анекс от последваща оценка към доклад от втори планов надзор, изготвена на от 02.11.2015г. и от 11.12.2015г., и доклад от 21.12.2015г, с които е прието следното: При настоящата последваща оценка на място съгласно т. 4.3.6 от BAS QR2 във връзка с констатирани несъответствия СТЯ/01/ПН и МСС/ВСИ/04/ПН е прегледано изпълнението на всички 11 броя несъответствия. При оценката на място е изискана и допълнителна информация като доказателство за отстраняване на несъответствията. След преглед на всички представени документи и записи, както и оглед на помещенията, се установява, че има несъответствия, които не са ефикасно отстранени. Има неефективно работеща система за управление и недостатъчно доказателства за осигуряване на техническите изисквания. На основание това, екипът от оценители предлага да бъде спряна акредитацията, предоставена със Сертификат за акредитация №37/ЛИ от 05.02.2015г., валиден до 31.05.2017г., издаден от ИА БСА съгласно изискванията на БДС EN ISO IES 17025:2006 за срок до 6 месеца съгласно т. 5.4 от Процедура за акредитация BAS. QR 2.

Възприето е, че за две значителни несъответствия не са предприети ефикасни коригиращи действия, поради което не са закрити от оценителския екип: В лабораторията има системно прилагане на неактуални документи от системата за управление и неактуални нормативни документи, както и некоректно извършени верификации, което води до извод за неефективно работеща система за управление и недостатъчно доказателства за осигуряване на техническите изисквания.

Съгласно доклада, относно точките, по които не са закрити несъответствията, е установено, следното:

1. Констатации по т. 4.3.2.2, 4.13.1.1. и 4.13.2.1 от Стандарта, възприета като значително несъответствие: При извършен преглед на документите и записите във връзка с изпълнение на дейността на лабораторията са намерени невалидни документи и записи, които не са отделени, идентифицирани и не са архивирани. Няма записи, че документите с външен произход се преглеждат за актуалност, както и правила за прегледи за актуалност. Прието е, че причините са, че няма отделно помещение, което да бъде използвано за архив и че липсват правила и срокове за преглед на външни документи. Предприетите коригиращи действия са следните: - осигурен метален шкаф в съседно помещение за архивираните документи; - разработени са формуляри ФК-200-1 „График за прегледи на стандартите, използвани от ИЦЗ от заповедта за акредитация“ и ФК 200-1.1. „График за преглед на външни документи“, в които се извършва преглед за актуалност.

Оценителският екип приел, че лабораторията работи по стандарт от 1996/2003г. – БДС EN ISO 527-1 при актуална версия от 2012г., както и че лабораторията не притежава актуалната версия на стандарта, установено посредством приемане, че са налице недостатъчно доказателства за актуалността на нормативната база по отношение на осигуряване използването на последните издания на стандартите, като отново се използват ФК 510-1 – Протокол от изпитване на стари невалидни формуляри за част от издадените протоколи, въпреки че са приложи записи за прегледи за актуалност, както и неефективно управление на документите и записите. Прието е, че с предприетите коригиращи действия не е отстранено несъответствието.

2. Следващото прието за неотстранено несъответствие е това на точка 5 от списъка и е както следва: Констатации съгласно т. 5.4.2 от БДС EN ISO IES17025. МCC/05/ПН – При преглед на предоставени записи за верификация на методите за изпитване се установи, че е включено неправилно разбиране на неопределеност; никъде не са отразени изискванията към изпитвателната апаратура и дали отговаря на изискванията на съответния стандарт за осигуряване получаването на действителни резултати; формулярът ФК-504-1 за верифициране на БДС EN ISO 12814-4 и протоколът от изпитване за верифицаране не са актуализирани, не съдържат данни за изискванията към уредите / динамометъра/, на които се провеждат изпитванията и които са цитирани в позоваванията в БДС EN ISO 12814-4 и БДС EN ISO 527-1. Не се познават добре изискванията на стандартите. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.4.2. от БДС EN ISO IES 17025 и е отчетено като значително.

Като причина е посочено, че в записите за верификация неопределеността е използвана като критерий за доказване годността на метода и прилагането му в лабораторията. В записите за верификация на методите от изпитване са цитирани съответните сертификати от калибриране.

Предприетите коригиращи действия са актуализиране на записите за верификациите на всички методи на изпитване.

Приложени са документи ФК 411-1.5 – коригиращи действия, протокол от верификация на стандартизиран метод от изпитване и заверена първа страница от стандарт БДС EN ISO 527-1:2002.

При проведена последваща оценка на място и проверка на ефективността на предприетите коригиращи мерки е установено, че – използват се ФК 510-1 „протокол от изпитване“ на стари невалидни формуляри за част от издадените протоколи; - част от представените протоколи от верифициране отново не съдържат необходимите записи за изискванията на конкретния стандарт и възможността лабораторията да ги покрие; - установено е, че се работи по стандарт 1996/2002 – БДС EN ISO 527-1 при актуална версия на стандарта БДС EN ISO 527-1:2012г. и лабораторията не разполага с актуална версия на стандарта, въпреки че верифицирането е направено по нея.

При тези мотиви, е прието, че коригиращите действия не водят до извод за основания за закриване на несъответствието.

Внесено е предложение до Изпълнителния директор на ИА БСА за издаване на заповед за спиране на акредитацията на лабораторията, във връзка с двете описани по-горе и установени като значителни и незакрити несъответствия.

Съставена е комисия на основание Глава първа, раздел първи, т. 1 и 2 и раздел втори – т. 5 и 6 от Правилата за работа на комисия по акредитация, назначена със Заповед № 87 от 01.02.2016г., която е изготвила становище от 10.02.2016г., с което се предлага, на основание представените документи от извършените проверки, спиране на акредитацията на „Изпитвателен център по заваряване“ при „Институт по заваряване“ за шестмесечен срок.

Членовете на комисията са подписали приложени по делото декларации за безпристрастност и опазване на производствена и търговска тайна.

При проследяване на хронологията на акредитацията и извършената проверка и при възпроизведени мотиви от доклада от 21.11.2015г. и анекса от 21.12.2015г. на оценителския екип, е издадена процесната заповед от 10.03.2016г.

Срещу същата е подадено възражение №13-01 от 28.03.2016г. от Лаборатория „Изпитвателен център за заваряване“ при „Институт за заваряване“АД

Постановено е решение на Комисията по възражения от 27.04.2016г., с което възражението е отхвърлено като неоснователно, а заповедта е потвърдена като правилна и законосъобразна.

В комисията по възражения участници са следните лица: В.К – председател СА при ИА БСА, С.А – правоспособен юрист и Б.Т – компетентен технически експерт – член на ТКА „Органи за контрол“ при ИА БСА.

От назначените и приети по делото съдебно-технически експертизи се установява, както следва:

Становище гл. ас. д-р В.В – СТЯ/01/ПН – При извършен преглед на документите и записите във връзка с изпълнение на дейността на лабораторията са намерени невалидни документи и записи, които не са отделени, архивирани. Няма записи, че документите с външен произход се преглеждат да актуалност, както и правила за актуалност.

След предприетите коригиращи действия оценката на БСА е следната: При проведена последваща оценка на място и проверка на ефективността на предприетите коригиращи действия е установено, че лабораторията работи по стандарт от 1996/2002 – БДС EN ISO 5127-1 при актуална версия от 2012г. и лабораторията не притежава актуална версия на стандарта, въпреки че са приложени записи за прегледа за актуалност, както и доказателства, че невалидните документи се архивират, което води до извода, че има неефективно управление на документите и записите.

Становище на експерта:

1. Документите са идентифицирани, архивирани, отделени в заключващ се метален шкаф и се съхраняват в отделно помещение.

2. Лабораторията разполага с двете версии на стандарта БДС EN ISO 527-Използването на последната версия от 2012г. е отразено в прегледаните протоколи от изпитване, например в протокол №62/12.10.2015г.

3. Лабораторията разполага със сравнителна таблица ФК 502-5, която показва, че разликите в двете версии на стандарта не се отразяват върху достоверността на резултатите от изпитването.

Направен е извод, че са налице основания несъответствието на да бъде закрито.

По отношение на второто установено и незакрито несъответствие:

МСС/05/ПН е посочено Констатации съгласно т. 5.4.2 от БДС EN ISO IES 17025. МCC/05/ПН – При преглед на предоставени записи за верификация на методите за изпитване се установи, че е включено неправилно разбиране на неопределеност; никъде не са отразени изискванията към изпитвателната апаратура и дали отговаря на изискванията на съответния стандарт за осигуряване получаването на действителни резултати; формулярът ФК-504-1 за верифициране на БДС EN ISO 12814-4 и протоколът от изпитване за верифицаране не са актуализирани, не съдържат данни за изискванията към уредите / динамометъра/, на които се провеждат изпитванията и които са цитирани в позоваванията в БДС EN ISO 12814-4 и БДС EN ISO 527-1. Не се познават добре изискванията на стандартите. Последното е възприето като несъответствие по т. 5.4.2. от БДС EN ISO IES 17025 и е отчетено като значително.

Като причина е посочено, че в записите за верификация неопределеността е използвана като критерий за доказване годността на метода и прилагането му в лабораторията. В записите за верификация на методите от изпитване са цитирани съответните сертификати от калибриране.

Предприетите коригиращи действия са актуализиране на записите за верификациите на всички методи на изпитване.

Приложени са документи ФК 411-1.5 – коригиращи действия, протокол от верификация на стандартизиран метод от изпитване и заверена първа страница от стандарт БДС EN ISO 527-1:2002.

При проведена последваща оценка на място и проверка на ефективността на предприетите коригиращи мерки е установено, че – използват се ФК 510-1 „протокол от изпитване“ на стари невалидни формуляри за част от издадените протоколи; - част от представените протоколи от верифициране отново не съдържат необходимите записи за изискванията на конкретния стандарт и възможността лабораторията да ги покрие; - установено е, че се работи по стандарт 1996/2002 – БДС EN ISO 527-1 при актуална версия на стандарта БДС EN ISO 527-1:2012г. и лабораторията не разполага с актуална версия на стандарта, въпреки че верифицирането е направено по нея.

При тези мотиви, е прието, че коригиращите действия не водят до извод за основания за закриване на несъответствието.

Експертът е съобразил следното: Няма основание твърдението, че е налице неразбиране на дефиницията за неопределеност, тъй като процедурата за оценка на неопределеността /ОПК504-4 „Оценяване на неопределеността на измерванията при изпитване/ и нейното приложение при обработка на резултатите от измерването съответстват на нормативните документи.

ЕА-4/02 „Изразяване на неопределеността на измерване при калибриране“; ЕА-4/16 „Указания за изразяване на неопределеността при количествени изпитвания“; СД Ръководство 99 на ISO IЕS 2014 „Международен речник по метрология. Основни и общи понятия, свързани термити (VIM). Оценителите са нарушили един от 7-те принципа на системите за управление „Вземане на решения, основани на доказателства“, публикуван в Международния стандарт ISO 9000:2015 Системи за управление на качеството. Основни принципи и речник. Последното следва от липсата на посочване на конкретен протокол. При проверка е установено, че изискванията към изпитвателната апаратура във всички протоколи за верификация за отразени по еднотипен начин, поради което не става ясно какво се има предвид под „само в част от тях“.

Дефиницията за неопределеност е дадена в ОПК 504-4 „Оценяване на неопределеността на измерванията при изпитване“, като в нито един протокол не е записана „дефиниция за неопределеност“.

В т. 5.42 от Стандарта липсва такова изискване, поради което повдигнатото несъответствие не кореспондира с текста, визиран от екипа.

1.ИЦЗ не работи по нестандартизирани методи, а работи по стандартизиран метод, описан в Заповед № А79/05.02.2015г. на Изпълнителния директор на ИА БСА.

2.Разликата между новата и старата версия на формуляра ФК-510-1 има редакционен характер и не се отразява върху достоверността на получените резултати от изпитването. Няма нормативен документ, в който да има бланка на формуляр, а само на протокол за изпитване. Стандартите имат изискване само за съдържанието на, а начинът на представяне се избира от съответната организация. Стандартът гласи: Тези документи може да са на хартиен носител или електронен носител и може да се представят под различна форма – числова, аналогова или фотографска. В нито един стандарт няма изискване за честотата на актуализиране на формулярите, като последното е в преценката на организацията, точно както е записано в в Процедура О. 403-2 „Изменение, унищожаване и архивиране на документи“

3. Изискванията към изпитвателната апаратура във всички протоколи за верификация са отразени по еднотипен начин, а не само в част от тях, както е посочено. Даденият като пример динамометър не присъства в използваната измервателна апаратура.

4. Лабораторията разполага с двете версии на стандарта БДС EN ISO 527-1, като използването на последната версия от 2012г. е отразено в прегледаните протоколи за верифициране.

5. Сравнителната таблица на ФК 502-5 показва, че двете версии на стандарта не се отразяват върху достоверността на резултатите от изпитванията.

Направен е извод, че са налице основания за отстраняване на несъответствието.

От СТЕ, изготвена от гл. асистент д-р. М се установява:

По несъответствието СТЯ/01/ПН.

Прието е, че установеното несъответствие не се подкрепя от доказателства, като за целта вещото лице е проверило налична процедура „Управление на документите НК 403“ и „ОПК403 – изменение, унищожение и архивиране на документите“. Не става ясно кой от проверените от екипа документи на кое изискване на отговаря. В процедурата за акредитация BAS QR2 и в стандарта EN ISO IEC 17025/2006 няма изискване как да бъдат съхранявани документите, поради което то няма как да бъде нарушено.

От представените документи при оценка на място, отразени резултати от преглед на документи и наблюдение състоянието на документи от системата за управление не може да се направи констатация, че е налице несъответствието посочено в анекса към втори планове надзор, още по-малко същото да е значително.

Прието е, че не е било налице установено несъответствие, което да бъде отстранено и закрито от оценителския екип. Така установеното от екипа – невалидни, неархивирани, неидентифицирани документи/ не са установени от вещото лице. Прието е, че липсва твърдяното неуправление или частично неуправление на документи, както и че дори е налице такова, то не влияе върху системата на управление на жалбоподателя. Архивирането на документи е описано в Наръчника по качество / НК/ на лабораторията ОПК 403-2 „Изменение, унищожаване и архивиране на документи“. НК е прегледан детайлно при първоначалната акредитация и при последващи одити, като в установеното от оценителския екип несъответствие липсва цитиране на конкретни документи или нарушаване на някое от изискванията на ОПК 403-2 на лабораторията ИЦЗ. С извършените коригиращи действия, местата на архивираните документи са променени, в съответствие с изискванията на екипа.

По несъответствието МСС /05/ПН, въпросите, зададени към вещото лице са следните: Има ли неправилно разбиране на понятието „неопределеност“ и ако има – в какво се състои? Протоколите за верификация на кои методи са визирани в записа си?

Вещото лице е отговорило, както следва: Няма записи от одита относно номера на протоколи и методи за изпитване. Всички протоколи за верифициране на методите за изпитване са еднотипни по отношение на изчисляването на неопределеността. Протоколът за верифициране на изпитванията по стандарт БДС EN I.-1:2013, отнасящ се за безрарушителния контрол на заварени съединения не съдържа изчисляване на неопределеност, тъй като липсва дименсия на крайния резултат и неопределеност не се изчислява.

В кой от протоколите за верификация на метод за изпитване е записана „дефиниция за неопределеност“ В нито един протокол няма изрично изписана дефиниция за неопределеност, като е показана само методологията на пресмятане.

Какво общо има записът с текста от т. 5.4.2. от БДС EN ISO 17025. Вещото лице приема, че не е налице нищо общо, тъй като стандартът регламентира избора на методите за изпитване, а не понятието неопределеност.

Кой от текстовете в повдигнатото несъответствие кореспондира с т. 5.4.2 от Стандарта, по която е прието, че е налице несъответствие? Вещото лице е приело, че не се открива такъв, тъй като при повдигане на обвинението не се открива текст, указващ неизпълнението на изискванията на т. 5.4.2 от Стандарта. В текста, указващ причините за незакриване на несъответствието е визирана работа с неактуална версия на стандарт БДС 527-1. Последното твърдение не е подкрепено с доказателствен материал, тъй като протоколът от верифициране на метода, протоколът от изпитване, извършен при одита, както и прегледаните на място протоколи от изпитвания са по актуалната версия на стандарта.

Работи ли лабораторията по нестандартизиран метод? Не се работи на нестандартизирани методи, а по тези описани в Заповед № А79 /05.02.2015г.,, с която е акредитирана лабораторията.

Да се направи тълкуване на записа „установи се, че лабораторията не разполага с актуалната версия на стандарта, въпреки, че верифицирането е направено по нея?“ Кои именно протоколи са визирани от оценителския екип? Вещото лице намира, че няма записи в одита относно конкретни протоколи, както и че няма данни кой е субектът на словосъчетанието „ установи се“.

Кой от членовете на екипа на лабораторията, работещ със стандарта, е присъствал на установяването ? Вещото лице е дало отговор, че никой работещите със стандарта не е присъствал при установяването, като на втората среща са присъствали Илиева и Никифорова от ИЦЗ, а със стандарта работят две други лица – Лукайчева и Пеева.

В какво се състои неактуалността на формулярите и по какво се различават старите невалидни формуляри от новите валидни такива? Вещото лице е посочило, че не съществуват различия.

Няма данни за кой метод на изпитване е написана тази забележка.

От кой нормативен документ може да бъде установена бланка на формуляр и има ли такава? Няма такава бланка, като в стандартите за изпитване по определен метод има изискване какви данни трябва да съдържа протоколът от изпитването, но няма изискване за вида и формата, под която да се представят резултатите от изпитването.

По този стандарт не се извършват изобщо изпитвания с динамометър.

Съгласно списъка, представен от ИЦЗ на използваните технически средства, не е налице динамометър. В нито една точка от стандартите не са формулирани изисквания към уредите, нито относно динамометъра. Няма изискване за актуализиране на формулярите в стандарта за различните видове изпитвания, защото няма изискване за наличието на такъв, формата може да бъде произволна, но следва да съдържа необходимата информация за проведеното изпитване.

От данните се установява, че ИЦЗ работи с технически средства, описани в СПК. 505-1, като всички ползвани такива са произведени от водещи в областта производители и са предназначени за изпитване по съответния стандартизиран метод. Годността, техническото състояние и точността на техническите средства се проверява периодично, съгласно утвърден график СПК 505-1 от орган за контрол, поддържащ акредитация в ИА БСА. ИЦЗ не работи с апаратура и технически средства, собствено производство и с методики за вътрешно калибриране. Не съществува стандарт, в който да са записани специални изисквания за измервателната апаратура. През последните 50 години няма данни за промени в начина на провеждане на изпитванията, по които да работи ИЦЗ.

Няма конкретност във формулирания от екипа извод по оценяване на несъответствието след коригиращите действия относно това коя точка от Процедура за акредитация, БДС и Заповед № А79 от 05.02.2015г. не е изпълнена.

Не е налице несъответствието, посочено в точката след анализ на документите на място и резултати от преглед на документи и наблюдение на състоянието на документи от системата за управление. Липсва несъответствие, поради което няма как да е значително.

Прието е, че не са надлежно установени несъответствия, поради което няма причини за отстраняването им.

Лабораторията има разработен документ ОПК 504-3, в който се оценява неопределеността на измерване при изпитване, като няма как да се разбира неправилно, тъй като представлява методика за изчисление и няма вариации.

Съдът е приел, че така изготвените заключения следва да се приемат като комплексна съдебно – техническа експертиза, въпреки изготвянето им в отделни изложения. Дадени са отговори на еднотипни въпроси, поставени от страните.

По настояване на процесуалния представител на адм. орган, издател на акта, е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза с въпроси, определени от съда с Определение от 27.02.2018г. Изготвена е и назначена допълнителна СТЕ с поставените в определението на съда въпроси.

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. В производството по издаване на административния акт обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда актът е издаден в нарушение на приложимия материален закон – при липса на материалните предпоставки за издаването му.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение. За „Институт по заваряване“ АД е налице правен интерес от оспорване на цитираната по-горе заповед, независимо от обстоятелството, че от 31.05.2017г. същият вече няма качеството на акредитирано лице. С оспорената в първоинстанционното производство заповед пряко се засягат негови права и законни интереси. В рамките на шест месеца той не е могъл да упражнява дейността си, произтичаща от акредитацията, с която е разполагал. В резултат на спиране на дейността му за него са настъпили вреди, които обосновават правния му интерес от оспорване на цитираната заповед.

Правилен се явява изводът на АССГ за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на административния акт.

Видно от доказателствата по делото, както правилно е приел и АССГ, налице е обосновано съмнение за липса на безпристрастност у двама от членовете на екипа, както и за наличие на конфликт на интереси по отношение на същите членове на оценителния екип. В.И е бил служител на „Институт за заваряване“ АД до 07.08.2014г., а М.С е съдружник в дружество „Алмитест“ ООД, което е с идентичен предмет на дейност. Вярно е, че двамата не са водещи оценители, но независимо от горното, налице е съмнение относно безпристрастността на двама от членовете на оценителния екип, което правилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като съществено нарушение на процедурата - нарушена е разпоредбата на т. 4.1.3.1 от Процедурата за акредитация BAS QR2/Процедурата/.

Неизвършването на предварително проучване съгласно т. 4.2 от процедурата е също съществено нарушение на процедурата.

Правилно съдът е приел и че установените несъответствия са общо формулирани и липсва конкретно посочване на доказателства за тези установявания. Последното е препятствало провереното лице да организира защитата си, като изпълни дадените указания така, че да съответстват на акредитацията, тъй като несъответствия са посочени абстрактно, неясно и без конкретизация.

Допуснатите нарушения на процедурата са съществени и са самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на административния акт.

Правилно съдът е приел, че на база некоректно проведената процедура, оценяващият екип, съответно и административният орган е достигнал до погрешен извод за наличие на несъответствия, неотстранени в указания срок, което не съответства на приложения по делото доказателствен материал.

Нормата на чл. 34, ал. 4 ЗНААОС гласи: Спиране на акредитацията за срок до 6 месеца се извършва, когато обективни доказателства, установени по време на оценки на място или по друг начин, показват, че акредитираното лице не съответства на изискванията за акредитация и процедурите на агенцията и то не е предприело ефикасни и навременни коригиращи действия.

Обосновани са изводите на съда, че така посочените изисквания за приложение на нормата не са установени по надлежния ред.

Решението не страда от сочените в касационната жалба пороци. Същото е обосновано и е постановено при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни и аргументирани съображения защо не е допуснал назначаването на повторна и допълнителна експертиза. Обсъдил е всички доказателства и е отговорил на всички възражения и доводи на страните, които са били от значение за правилното решаване на спора.

Предвид изложените съображения като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и като го е отменил АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. Същата обаче е недоказана/липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция/, с оглед на което тази претенция следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6624/13.11.2018 г. по адм. д. № 5009/2016 г. на Административен съд – София град

Решението е окончателно.