Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Миграция“ - МВР, чрез пълномощника му юрисконсулт В.Т, против решение № 2047 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12522/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С него е отменена негова заповед № 5364з-2092 от 20.10.2017 г., с която на М.Д е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да се постанови решение, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на М.Д. Не претендира съдебни разноски.
Ответната страна - М.Д, чрез пълномощника си адв. В.С в писмено възражение, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед № 5364з-2092 от 20.10.2017 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя - инспектор М.Д - полицейски инспектор I степен сектор „Изпълнение на принудителни административни мерки и трансфери“ към отдел „Противодействие на незаконната миграция“ (ПНМ) при дирекция „Миграция“ МВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.
От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. Констатирал е, че деянието на М.Д не съставлява дисциплинарно нарушение, с него не се нарушават разпоредбите на т. 14, т. 15 и т. 24 от Етичния кодекс. Ж.елят е санкциониран за неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно посочените конкретни разпоредбите от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно т. 14, държавният служител изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Р. Б е страна, като по силата на т. 15 е длъжен да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. В т. 24 му е вменено задължение да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия.
Първоинстанционният съд е установил, че инспектор М.Д на 18.05.2017 г. е представил за подпис свое заявление с приложени документи за участие в конкурсна процедура до директора на ДМОС чрез директора на дирекция "Миграция"-МВР. Липсвал е превод на формуляра, който е следвало да бъде подписан от директора, както и разяснение за произтичащите от това задължения при полагане на подписа. На 19.05.2017 г. е изготвил докладна записка до директора на дирекцията, в която е посочил неверни обстоятелства с цел да бъде положен подпис от директора на същата върху съответния формуляр на Фронтекс, без конкретно да запознае директора, който полага подпис, какви задължения ще произтичат за него от това. Тези обстоятелства се отнасят до изложеното твърдение, че ако спечели конкурса, че освободи заеманата от него длъжност и така ще се осигури възможност за назначаване на друг служител, което е в противоречие с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 81213-142 от 22.02.2016 г., потвърдено и от директора на ДМОС. За точност следва да се отбележи, че в обжалваната заповед, която е обжалвана и по административен ред, като е потвърдена, са посочени като нарушения именно тези две деяния, а в справката (№ УРИ 5364р- 13607 от 02.08.2017 г.), изготвена в дисциплинарното производство са изтъкнати като нарушения и други действия от страна на наказаното лице.
Правилен е изводът на съда, че по съществото си се касае за заявление за участие в конкурс, което при никакви обстоятелство не е противозаконно, нито неетично. Изразяването на желание за участие в такава процедура е право на служителя, което не следва да бъде ограничавано. Подаването на заявление и искането за изготвяне на необходимите за това документи от страна на органа по назначаването не влиза в никакво противоречие с нормативни актове и действащ правен ред. Действията не могат да се квалифицират като незаконни, като такива в нарушение на Конституцията, законите и международните договори, по които Р. Б е страна. Правилно съда приема, че се касае се за упражняване на право по служебно правоотношение и искането, обективирано в докладната записка от 19.05.2017 г. е за реализиране на това право. Упражняването на правото не е незаконно, независимо от това дали работодателят е съгласен или не с искането, с което е сезиран. Изявленията, съдържащи се в докладната записка на служителя, с която е направено искането за подготовка на документите за участие в конкурса по никакъв начин не обвързват работодателя и не са задължителни за него. Тези изявления не са във връзка с изпълнение на служебна задача, а са по упражняване на лично право, при което страната е формулирала и мотивирала искане, без да има задължение за правна оценка на последиците от него. Задължението за такава оценка е на органа по назначаването, който е в правомощията си да уважи молбата или да откаже да подпише формуляра, в случай, че не е съгласен с него. Съдът правилно е установил, че докладната записка с направеното искане не е незаконно действие, бездействие или акт в нарушение на правна норма. Действително, субективната преценка на служителя, който в случая е и пряко заинтересовано лице, не отговаря на чл. 22, ал. 1 от Наредба №8121з – 142 от 22.02.2016 г. Тази преценка обаче не е негово задължение. АССГ правилно е приел, че възникналото правоотношение по повод участието в конкурса не е между служител и ръководител по повод изпълнение на служебни задачи, а отношение във връзка с реализиране на права на държавен служител по служебно правоотношение. В този случай държавният служител има право да заявява и защитава правата си, а органът по назначаването да вземе решение по искането, като съобрази законосъобразността и целесъобразността на актовете си. Правилно съда приема, че държавният служител не следва да бъде санкциониран за упражняването на правото си на участие в конкурс, независимо от съдържанието на заявлението си. Неправилно деянията са оценени като дисциплинарно нарушение, в частност нарушение на правилата на Етичния кодекс. П. АССГ е установил, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, която е контрол върху служебната дисциплина, а не възпрепятстване упражняването на правата по служебните правоотношения на държавните служители.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 208 от ЗМВР.
Правилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като описаните в заповедта деяния не съставляват дисциплинарно нарушение.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за незаконосъобразност на заповед № 5364з-2092 от 20.10.2017 г., издадена от директор на Дирекция „Миграция“ - МВР, с която на М.Д е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Съдът е приел, че от дисциплинарнонаказващия орган е издадена незаконосъобразна заповед, която несъответства с приложимия материален закон и целта на закона. Описаното в заповедта от фактическа страна деяние не съставлява нарушение на нормите в т. 14, т. 15 и т. 24 от Етичния кодекс. В този смисъл липсва допуснато нарушение в работата на полицейския служител. Подаденото заявление за участие в конкурс не съставлява нарушение, а упражняване на права, които са конституционно и законово гарантирани. Възникналото правоотношение по повод участие в конкурс не е между ръководител и служител по повод изпълнение на служебни задачи, а отношение във връзка с реализиране на права на държавен служител по служебно правоотношение. В случая държавния служител има право да заявява, а органът по назначаването да вземе отношение по искането, като съобрази законността и целесъобразността на актовете си. Държавният служител не трябва да бъде санкциониран за упражняване правото си на конкурс.
Постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната страна по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Същите са доказани в размер на 650.00 лв., действително заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2047 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12522/2017 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на М.Д сумата 650.00 (шестстотин и петдесет) лв. съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.