Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ), подадена чрез мл. експерт А.О, против решение № 108 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 39/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) № АУ001798 от 01.10.2018 г. на инспектор в Дирекция „МДТ” при Общинска администрация - Сливен, с който е определено задължението на Й.П за данък недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2013-2017 г., относно имот, представляващ земя с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв. м., по декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 7003004986 от 03.09.2018 г., партиден № 7003Н30620, в размер общо на 1 245.65 лв. главница и лихва 345.79 лв. или общо 1 591.44 лв., потвърден с решение № НОМ 133 от 13.12.2018 г. на директор Дирекция „МДТ” при О. С и О. С е осъдена да заплати на Й.П, направените по делото разноски в размер на 351.40 лв. (триста петдесет и един лева и четиридесет стотинки).

Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, както и необосновано. Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Й.П, чрез адв. М.П оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 480 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима....