Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "О"ЕООД наема "Ц. 71" ЕООД, в качеството на подизпълнител, относно извършването на дейности с личен труд, като се използват трудовите ресурси на доставчика.
Приложените са и договори, приемо-предавателни протоколи и фактури, издадени от „Енергия СВ“ към неговия възложител – О. С, като данните от същите напълно кореспондират с тези, съставени по повод отношенията между ревизирания субект и неговия доставчик.
Органите по приходите не са оспорили така представените писмени доказателства, както и всъщност не оспорват осъществяване на услугите, а единствено оспорват факта, че те са извършени от подизпълнителя „Ц. 71“ЕООД.
По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните, ССчЕ, която съдът е кредитирал изцяло. Видно от заключението вещото лице е установило, че плащанията и начисленият ДДС по услугите, фактурирани с процесните 9 броя фактури, са осчетоводени правилно от ревизираното дружество, в съответствие с изискванията на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч/. Към издадените от доставчика фактури са приложени двустранно подписани протоколи от възложителя и изпълнителя за извършени и приети услуги, в които е на лице индивидуализация на същите и са приложени към фактурите. Фактурите, издадени от "Енергия СВ" ЕООД за последващи доставки, отнасящи се до същите обекти са осчетоводени като приход и е начислен ДДС на продажбите. Според вещото лице са налице първични документи с изискуемите реквизити, които документират услугите и плащанията им през 2016 г., като същите отговарят на заведените в счетоводните регистри при ревизираното дружество. За разходите по доставките от "Ц. 71" ЕООД на стойност 57 803, 38 лева, в счетоводството на "Енергия СВ" ЕООД са отразени приходи в размер на 145 074. 75 лева за извършване на същите услуги.
Възраженията на касатора относно кредитирането на свидетелските показания на лицата, които фактически са били заети с извършването на процесните дейности и потвърждават същите, вкл. са взаимно подкрепящи се и логични, са неоснователни. Същите са допустими на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, т. 2, предложение последно ДОПК и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, вкл. и обясненията дадени в хода на ревизията от същите тези физически лица.
Отделно от това в хода на ревизията е установено, че през периода м. 05.2016 г. - м. 10.2016г. "Ц. 71" ЕООД има 67 действащи трудови договори, вкл. и тези сключени и с разпитаните по делото свидетели, а ревизираното дружество - 4. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на касатора за липсата на трудов ресурс. Д., извършвани по спорните услуги не са квалифицирани, от което следва изводът, че не е необходима професионална подготовка при престирането на труда или специални знания и умения за извършването им. Поради това доводът на касатора относно заеманите от работниците длъжности /сезонен работник в земеделието и полеви работник/ се явява неотносим. Обстоятелството, че доставчикът не представя командировъчни заповеди на работниците и пътни листове на микробуса, с който са били превозвани, не е достатъчно, за да се приеме, че услугите не са извършени от работниците на "Ц. 71" ЕООД, противно на доводите на касатора. Видно от събраните в хода на ревизията писмени доказателства и насрещни проверки на другите доставчици на оспорващия, които доставки не са оспорени от приходната администрация, самият той разполага с необходимата техника за извършването на услугите.
Всички описани по-горе факти, които се установяват от събраните в хода на ревизията и в съдебното производство писмени и гласни доказателства, подкрепят извода на първоинстанционния съд за това, че процесните услуги са извършени и са използвани от "Енергия СВ" ЕООД за осъществените от това дружество облагаеми доставки с получатели О.С.П от "Ц. 71" ЕООД услуги са свързани с предоставянето на работна сила, както е посочено и в ревизионния доклад, и кадровата обезпеченост на доставчика е доказана.
Освен това следва да се подчертае и че при доказано реалното осъществяване на доставките и последващото им използване най-общо казано в икономическата дейност на ревизирания субект за осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. / решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П., т. 31/. Идентично е постановеното и с Решение на СЕС по дело С-18/13, съобразно което не се допуска на ДЗЛ да не се признае право на приспадане на извършена услуга само поради това, че доставчикът или неговия подизпълнител не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, стига посочените обстоятелства да не сочат на наличието на измама и въз основа на посочени от приходните органи обективни данни да се установи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от тази измама. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване лежи изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите.
Безспорно измама, извършена от самото данъчно задължено лице, упражняващо правото на приспадане, е налице, когато то само, със собствен материален и кадрови ресурс, е извършило услугите респ. е придобило стоките, във връзка с които претендира приспадане на ДДС, по фактури, издадени от други доставчици. В случая обаче нито се твърди тази хипотеза от органите по приходите, нито са на лице обективни данни предоставени от същите за едно такова положение.
Следва все в тази връзка да се посочи и че дори да не е доказано, че предметът на доставката е реализиран именно от издателя на фактурата, при доказаното получаване на този предмет от получателя на фактурата, следва да е установено, че получателят е знаел това и че процесната фактура е издадена единствено с цел ревизираното дружество – получател по нея да упражни право на приспадане.
Това следва от задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС.
С. Р от 22 октомври 2015 година по дело С-277/2014г. на Съда на ЕС е прието, че разпоредби на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Независимо от предмета на доставките – стоки, тълкуването по това дело е приложимо и за настоящия случай, тъй като от акта за преюдициално запитване следва, че както и в настоящия случай, лицето, което желае да упражни право на приспадане, има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС, действително е получило и платило предмета на доставките, посочени в издадените от доставчика фактури, и впоследствие е използвало този предмет за нуждите на сключените от него облагаеми сделки. /т. 30/. /така Решение № 2359/19.02.2019г., постановено по адм. дело № 11775/2018 по описа на ВАС/.
С оглед изложеното, правилно съдът е отменил РА в частта му, в която с него са установени на ревизираното лице задължения за ДДС и лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит.
Решението е правилно и в частта му, в която е отменен РА относно установените с него допълнителни задължения на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Според чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. С оглед гореизложеното, при наличието на доказателства за осъществените доставки на услуги и спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, незаконосъобразен е изводът на органите по приходите за това, че разходът, документиран с процесните фактури, не може да бъде признат.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния интерес то е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед т. 6 от пар. 1 на ДР АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК отговорно за разноските е юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 24.06.2019г., постановено по адм. дело № 4/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. С., бул. "К. Д" № 52 да заплати на "Енергия СВ“ЕООД, ЕИК 203785330, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Шипка“ № 2 разноски за касационното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.