Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.Т, подадена чрез пълномощника му адв.. Д срещу решение № 67 от 10.01.2019 г. по адм. дело № 2292/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 1718/04.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът, чрез служител с юридическо образование Иванов оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Фактическата обстановка е правилно изяснена от решаващия съд, който е постановил решението си след обсъждане на събраните доказателства и на относимите към правния спор въпроси. Същото е правилно.
Касае се за съкращаване на всички 73 щатни бройки в отдел "Оперативни проверки", дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, което е довело до закриване на този отдел, считано от 01.05.2018 година.
Обосновано с установените релевантни факти и обстоятелства в процесното решение е прието, че оспорената заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, е издадена при наличието на предвиденото в разпоредбата материалноправно основание, а именно, съкращаване на длъжността.
Този извод следва от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите „инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, в който К.Т е...