Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.Б, против решение № 33 от 01.02.2019 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. по описа на Административен съд - Русе (АС-Русе), с което е отменена негова заповед № 51ЧР/12.02.2018 г., с която е прекратено служебното правоотношение на В.К на длъжност "старши инспектор" в Регионална дирекция за областите Габрово, В. Т, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция "Контрол на пазара", на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. При отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар.

Ответникът по касационна жалба - В.К, чрез пълномощника си адв. Ю.С, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в с. з., като моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред АС - Русе е цитираната заповед № 51ЧР/12.02.2018 г., издадена от председателя на КЗП, с която е прекратено служебното правоотношение на В.К на длъжност "старши инспектор" в Регионална дирекция за областите Габрово, В. Т, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция "Контрол на пазара", на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността - "неприемливо изпълнение" за периода 01.01.2017 - 31.12.2017 г.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че жалбоподателят е назначен на посочената длъжност със заповед № 534ЛС/24.06.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителя, считано от 27.06.2016 г.

На 25.01.2017 г. е изготвен и съгласуван индивидуален работен план за 2017 г. на жалбоподателя, в който са определени целите и са посочени периодът и изискванията/критериите за изпълнението им. Индивидуалният работен план е обективиран във Формуляр, съгласно Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата) и видно от положените подписи на последна страница е бил съгласуван между оценяващия ръководител и оценявания. Видно от формуляра, на 17.07.2017 г. е проведена междинна среща, резултатите от която са отразени в същия. В коментара си оценяващия ръководител е посочил, че част от целите в индивидуалния план на жалбоподателя не са постигнати в пълнота – да изготвя месечните си отчети с по-задълбочен анализ; да завиши броя на проверките, същите да са по задълбочени и да се повиши ефективността им, да работи по откриване на опасни стоки, както и по раздела "Нелоялни търговски практики". От поставените 7 броя цели в индивидуалния работен план, оценяващият е направил коментар по 3 от целите.

На 18.01.2018 г. оценяващият ръководител е поставил годишна оценка за 2017 г. "неприемливо изпълнение", като оценяваният е отбелязал, че не е съгласен и ще представи възражение, като изявленията са удостоверени с подписите им от същата дата. Възражение не е представено. Няма данни контролиращият ръководител да е изискал допълнителна информация и аргументация за оценките от оценяващия ръководител, както и допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, като е подписал формуляра на 29.01.2018 г., а оценяващия ръководител и оценявания са го подписали на 06.02.2018 г.

Съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства оценката да е дадена след провеждане на заключителна среща, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 – 3 от Наредбата. В резултат на оценяването е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, без предизвестие, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл – поради получена от служителя най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.

При тези данни от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочени са фактическо и правно основание, спазен е и срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, но същата е издадена в нарушение на съществени административно производствени правила, които водят до нейната отмяна.

Съдът е приел, че в нарушение на реда за извършване на оценяването на длъжността, уреден в чл. 76 от ЗДСл и в Наредбата формулираните за периода на оценяване цели в индивидуалния работен план на жалбоподателя не са конкретни и измерими по обем, качество и срокове по смисъла на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, съответно чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. Същите са формални, общи и идентични с преките задължения, регламентирани в длъжностната характеристика за длъжността "старши инспектор". Формални и неизмерими са и изискванията/критериите за оценяване на изпълнението, като формулировките "за оценявания период" и "ежедневно", не дават яснота за съдържанието им.

На второ място, макар да е проведена междинна среща и да е констатирано, че целите от индивидуалния план не са постигнати в пълнота, липсват конкретни доводи и ясни указания на оценяващия ръководител за това по кои от формулираните цели, какви конкретни действия следва да бъдат предприети от оценявания за изпълнението им в съответствие с изискванията за длъжността.

На трето място, съдът е приел по отношение заключителния етап на оценяването, че не са ангажирани доказателства преди попълване на формуляра за оценка да е била проведена заключителна среща между оценявания и оценяващия ръководител, съгласно изискванията на чл. 13 от НУРОИСДА. Посочените нарушения на реда за оценяване на изпълнението на длъжността, съдът е приел, че съставляват нарушения на основни принципи в административния процес – на истинност и на служебно начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК и на практика е лишило оценяваното лице от възможността да се запознае с конкретните факти, които са мотивирали оценяващия ръководител да приеме, че последното не е изпълнило преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, както и че неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. Липсата на конкретни, измерими по обем, качество и срокове цели в индивидуалния работен план за 2017 г. е лишило от мотиви и поставената най-ниска оценка за изпълнение на длъжността – "неприемливо изпълнение", послужила като основание за издаване на оспорения административен акт. Видно от Формуляра за оценка, Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА, резултатът от оценяването е мотивиран с общи фрази и без да са изложени конкретни доводи за всяка от и без това формално поставените цели какво не е постигнато и по какви причини. Посоченото, че жалбоподателят е извършил проверки под предвидения минимум, при липсата на нормативна регламентация за брой на извършените проверки, съдът е счел за немотивиран извод за негатив в работата на жалбоподателя. Съдът е посичил и противоречието между крайния извод за непознаване на нормативната база, с оценката от междинната среща, в която е отразено, че оценявания познава и прилага нормативните актове от компетентност на КЗП. Показателят, в който оценяващия орган е употребил като израз „еднотипни и кухи“ не е достатъчно ясен по отношение на смисъла си като израз, употребявайки това понятие не става известно в какво се състои проверка, която не е „куха“.

По тези съображения, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения за административно производствените правила, водещи до постановяване на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменено и е постановил оспорения понастоящем резултат. Решението е правилно като краен правен резултат.

Съобразени с доказателствата по делото и обосновани са изводите на съда, че в индивидуалния работен план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, което е довело до нарушение и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Правилно също така е прието, че не е спазено и изискването на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА оценяваният едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния план, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Правилно е прието нарушение на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл за безпристрастна годишна оценка въз основа на обективно установими обстоятелства и факти.

Видно от съдържанието на индивидуалния работен план се установява формулиране на цели, които са лишени от конкретика, които също така в значителна степен преповтарят преките задължения на жалбоподателя по длъжностната характеристика, а по отношение цели 5, 6 и 7 от плана е налице и пълна идентичност със задълженията по раздел V Преки задължения, посочени в графи шеста, седма, осма, девета, десета, единадесета и тринадесет от длъжностната характеристика. От целите в индивидуалния работен план единствено тази по точка втора е по-конкретна, но посоченото не може да санира общия порок на липсата на яснота на целите, както и че за всички цели от индивидуалния работен план липсват критерии, които да съдържат конкретни измерители на изпълнението. Критерият "добри резултати в края на оценявания период" посочен като критерий за оценяване по пет от седемте целите в индивидуалния работен план не съдържа конкретни измерители и няма как да бъде приложен. Посоченото минира обективното оценяване, което следва да отчита степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че целите в индивидуалния работен план са съгласувани със служителя, което е пречка за позоваване на тяхната неяснота или лоша формулировка. Неяснотата е обективно качество и не зависи от обстоятелството, че служителят се е съгласил с така предложените цели.

На проведената междинна среща на 17.07.2017 г. е отчетено преобладаващо добро изпълнение на поставените цели. Изрично е посочено планиране и организиране на работата, добро познаване и прилагане на нормативните актове и спецификата на работата, спазване на вътрешните правила, утвърдени в КЗП, спазване на дадените писмени указания, във връзка с контролната дейност, спазване на сроковете за приключване на проверките, своевременно придвижване на жалбите, стремеж за осъвременяване на знанията за промените в законодателството, осигуряване на добро равнище на обслужване на потребителите, добра защита на правата на потребителите, включване в изпълнението на поставените административни задачи. По част от целите са направени забележки за необходимост от подобряване на работата, но същите са частични, което прави необоснована най-ниската обща годишна оценка. Не се установява неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния план. Правилен е и изводът на съда, че относно втората кумулативно необходима предпоставка, за да е налице "неприемливо изпълнение" - оценяваният да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 към чл. 15, т. 3 - служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции от НУРОИСДА, липсват каквито и да е било факти, обосноваващи подобен извод.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че горните изводи се опровергават от данните, че с писмо изх. № Р-02-1 от 16.06.2017 г. оценяващият ръководител е изпратил на жалбоподателя забележки по четири от целите в работния план. Посоченото писмо е изпратено преди провеждане на междинната среща, като не е имало пречка констатациите да се отразят във формуляра, но такива не са отразени, съответно доказани. В противоречие с посоченото в писмото по т. 1 от работния план във формуляра е отразено познаване на нормативната уредба, по т. 2 липсва констатация, че не се работи по теми от тематичния план за месеца на ГД "Контрол на пазара", като е отразено точно обратното, че се работи макар и по част от зададените теми в съответния план. Във формуляра липсва констатация, че проверките са под установения минимум. В същия са отразени констатации за недобра работа само по т. 5 от целите - не се работи по нелоялните търговски практики и не се събира информация за опасни стоки, както и по т. 7 - липса на задълбочен анализ в месечните отчети за дейността, каквито препоръки са дадени и в цитираното писмо, но посоченото не съставлява преобладаващата част от дейността на оценявания поради което обоснован и съответен на данните по делото и на материалния закон е изводът за допуснати съществени нарушения при оценяването, както и на материалния закон.

Основателни са възраженията в касационната жалба, че е необоснован изводът на съда за липса на проведена заключителна среща. Жалбоподателят не е релевирал и доказал подобно възражение, напротив същият е подписал формуляра за оценка, в който е посочена датата на заключителната среща - 18.01.2018 г., като е посочил, че ще подаде възражение по отношение обсъденото изпълнение на дейността и приетото като обща оценка "неприемливо изпълнение".

Независимо от посоченото, крайният извод на съда за нарушение на реда за оценяване и неправилно приложение на материалния закон е обоснован и законосъобразен. На проведената междинна среща оценяващият ръководител не е предложил изменение на работния план, което да доведе до подобрение на дейността по целите, по които е констатирано непълно изпълнение, с което не е постигната целта на този етап от оценяването. Направените препоръки са частични, като не са взети мерки за подобряване на работата, което препятства възможността оценявания да подобри изпълнението, което да бъде отчетено, съгласно чл. 12, ал. 3 и 4 от Наредбата. Оценката от междинното оценяване е преобладаващо позитивна, което не обосновава крайната оценка за неприемливо годишно изпълнение. Липсва обективно оценяване по отношение показаните компетентности, в нарушение на изискванията на Наредбата.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице допуснато нарушение на материалния закон и на процедурата за годишно оценяване по НУРОИСДА, съответно че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и издадената заповед като незаконосъобразна правилно е отменена.

Решението като правилно като резултат следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 500 лева, действителна заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г. Следва да се осъди Комисията за защита на потребителите да я заплати. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е определен в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 01.02.2019 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. по описа на Административен съд - Русе

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на В.К, [ЕГН], [населено място], [адрес], сумата 500 (петстотин) лева направени разноски за касационното производство - възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.