Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция „Митници”, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. Е, против решение № 141/12.06.2019 г. на Административен съд /АС/ – Кюстендил, постановено по адм. д. № 39/2019 г. Със същото е отменено решение за отказ за възстановяване на акциз № BG005700-ИВ-22-4-43-РВ15/11.09.2018 г. на началника на М. Ю, потвърдено от директора на Агенция „Митници“ с решение № Р-620/30.11.2018 г., с което на „Б. Д“ АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 163 992, 58 лева, и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се отмяна на решението на АС – Кюстендил и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Б. Д“ АД, ЕИК 819364374 със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Самоковско шосе“ № 3 - оспорва същата чрез пълномощника си адв.. Г и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Кюстендил е било решение № BG005700-ИВ-22-4-43-РВ15/11.09.2018 г. на началника на М. Ю, потвърдено от директора на Агенция „Митници“ с решение № Р-620/30.11.2018 г., с което на „Б. Д“ АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 163 992, 58 лева, заплатен за използвания етилов алкохол за измиване на лабораторна стъклария в миялни машини в периода 01.01.2016 г. – 19.07.2018 г.
За да отмени оспореното решение на началника на М. Ю, административният съд е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Изложени са мотиви, че производството на лекарствени средства като производствен процес в „Б. Д“ АД включва измиване и почистване/дезинфекция на лабораторна стъклария с 96 % етилов алкохол. Прието е, че дезинфекцията по определенията в пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 3/24.01.2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация /в сила до 19.01.2018 г./ и пар. 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1/05.01.2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация е част от производствения процес на лекарства по смисъла на пар. 1, т. 52 от ДР на ЗЛХМ и пар. 1, т. 27 от ДР на Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества.
Съдът се е позовал на решение на СЕС от 15.10.2015 г. по дело С-306/14, съгласно което, етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита за „производство на лекарства“ по смисъла на чл. 27, пар. 1, б „г“ от Директива 92/83/ЕИО и същият попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Административния съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел за доказано, че закупеният етилов алкохол от „Балканфарма – Дупница“ АД е използван в производствения процес на лекарствените средства за осъществяване на дезинфекция на лабораторната стъклария, поради което на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС подлежи на възстановяване. Така постановеното решение е правилно.
При изяснена и подробно описана фактическа обстановка АС - Кюстендил е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Обстоятелството, че „Балканфарма – Дупница“ АД използва етилов алкохол 96% за измиване на лабораторните съдове, което е част от производствения процес на лекарства, не се оспорва от касатора. Напротив, това е видно и от мотивите на оспорения административен акт. В него административният орган е посочил, че измиването на лабораторните съдове се извършва в съответствие с изискванията на т. 6.16. от Стандартна оперативна процедура /SOP-03962/ като при едно зареждане на миялната машина с лабораторни съдове се използват 0.800 л., което съответства на представените дневници. Прието е, че основанието за възстановяване на акциза е чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС вр. чл. 9, ал. 6 ППЗДАС, но отказът е постановен на основание чл. 22, ал. 7 ЗАДС, според който за целите на прилагане на ал. 3, т. 1, 3 и 4 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС обаче е неприложима с оглед постановеното от СЕС на 15 октомври 2015 г. решение по дело С-306/14, според което дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван „за производството на лекарства“ по смисъла на чл. 27, пар. 1, б. „г“ от Директива 92/83/ЕИО. Поради това предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства.
Доводът, че неправилно искането за възстановяване на акциз е подадено на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС вместо на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от същия закон, е наведен в решението на директора на Агенция „Митници“. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е приложимо основанието по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Всъщност чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС точно транспонира чл. 27, пар. 2, б. „г“ от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки – алкохол, използван в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС се прилага, когато крайният продукт съдържа алкохол.
Неоснователно се поддържа и твърдението, че прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС налага възстановяването на акциз при спазване условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС, а той е относим само за лечебни заведения и аптеки, и не може да бъде приложен по отношение на „Б. Д“ АД. Относимата разпоредба в случая е чл. 9, ал. 2 от ППЗАДС в приложимата редакция, съгласно който възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4 от ЗАДС, се прилага и за производители, които използват в производствения си процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол.
Наведените доводи за изискване за разходна норма на вложените алкохол и алкохолни напитки в единица изделие /краен продукт/ са ирелевантни. Разходната норма при едно зареждане на миялната машина е установена в производството по издаването на оспорения административен акт, както вече беше посочено, и това е видно от изложените в него мотиви.
Не се споделя и доводът на касатора за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Обстоятелството, че съдът не е назначил ССЕ, не би могло да промени крайния резултат по делото. Безспорно е установено от съда, че акцизният алкохол е използван в производствен процес, при който крайният продукт не съдържа алкохол, и поставената от ответника задача правилно е преценена от съда като неотносима.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и без да са допуснати от съда сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141/12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 39/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.