Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 123 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ПЗР към ЗИДЗГ) (обн. ДВ, бр. 16/2003 г., изм., бр. 29 от 2006г., доп., бр. 34 от 2006г., в сила от 01.10.2006г.).
Образувано е по жалба, подадена от М.М, Н.М и В.М в качеството им на наследници на И.М, бивш жител на [населено място], против заповед № РД-49-211/30.07.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е отказано издаването на заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. по преписка, образувана въз основа на заявление на Г.М с рег. индекс № 94-Г-31/26.01.2004г.
Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като прецени приетите по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, (видно от датата на доставеното писмо от куриерска фирма, приложено на л. 47 от делото), от лица, които имат правен интерес от оспорването, по силата на наследственото правоприемство - за което е представено удостоверение за наследници изх. № ГСР-2809 от 19.12.2017г. (л. 28).
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Производството по издаване на оспорения административен акт започва по заявление вх. № 94-С-716/22.01.2004г. на община С. и с рег. индекс на Министерство на земеделието, храните и водите (МЗХГ) № 94-Г-31/26.01.2004г., подадено от Г.М за закупуване на застроена и нормативно определена площ, представляваща поземлен имот № 000706 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43699, община С. с площ от 0, 157 дка, в отдел 126, подотдел „2“, съгласно скица № К00118/16.09.2015г., издадена от Общинска служба по земеделие-Сандански, в района на дейност на териториално педеление „Държавно горско стопанство“-Сандански при условията на § 123 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗИДЗГ отм. ). В заявлението си Мешев посочва, че през 1990г. без строителни книжа построява бунгало и вила в кв. 10, местност [местност] по плана на [населено място] като моли да бъде започнато производство по узаконяване.
В хода на административното производство на 16.12.2005г. заявителят Г.М и И.М –наследодател на жалбоподателите, сключват предеварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно-фургон с площ от 10 кв. м., находащ се в местността [местност]-[планина]планина.
На 05.09.2012г. И.М се снабдява с нотариален акт № 192, том І, рег. № 2182, дело № 171 за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: едноетажна вила със застроена площ от 20 кв. м., построена в поземлен имот № 000706, попадащ в отдел 126, подотдел „2“ в м. [местност], землището на [населено място], община [община] с площ на имот от 0, 157 дка при съседи на имота-държавно, държавно, горски път (л. 9). Представен е и нотариален акт за поправка на описания нотариален акт от 15.01.2013г. (л. 97) в който е поправена квадратурата на едноетажната вила, като вместо „ площ от 20 кв. м.“ следва да се чете „площ 26 кв. м.“.
На 11.12.2012г. Митрушков подава заявление до Изпълнителна агенция по горите с рег. № ИАГ-46442 за закупуване на поземлен имот с № 000706 в землището на [населено място], община [община], [местност] с площ от 0, 157 кв. м. по реда на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. .
След 2012г. производството по издаване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите продължава по заявленията на Мешев и Митрушков, видно от представените по делото писмени доказателства-съгласувателни писма по проекта, удостоверения от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, писмена кореспонденция между страните.
В изпълнение на задължението по § 123, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. първоначално Г.М, а впоследствие И.М представят изброените в § 123, ал. 2, т. 1 - 10 документи (л. л.5, 6, 9, 10, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 22, 24, 26, 35, 41, 43, 44, 45, 46, 50, 55, 80, 97, 99 112).
Преписката е разгледана от постоянната комисия в Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), назначена със заповед № 774/03.09.2013г. на изпълнителния директор на ИАГ. Решението на комисията е обективирано в протокол № 1 от заседание, проведено на 13.01.2017г. В съобразителната част на решението са изложени фактическите обстоятелства, свързани със заявлението на Мешев по реда на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. , сключения с последващия заявител-Митрушков предварителен договор за покупко-продажба на заявения за закупуване имот в държавен горски фонд, коментиран е и констативния нотариален акт от 2012г., поправен 2013г. за придобиване на собственост по давностно владение от И.М на постройка „едноетажна вила“ с площ от 26 кв. м. в процесния недвижим имот, предмет на заявлението. В заключение комисията към ИАГ приема, че приложените документи съдържат неточности, несъответствия и противоречия, които не доказват че лицето И.М встъпва в правата на заявителя Г.М по § 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ отм. .
На това основание и при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, обн., ДВ, бр. 19/2011 г. във връзка с § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. е издадена заповед № РД-49-211/30.07.2018г., от министъра на земеделието, храните и водите, предмет на оспорване, с която е отказано да се издаде заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ от 0, 157 дка, представляваща поземлен имот № 000706 в землището на [населено място].
Оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. министърът на земеделието, храните и горите е овластен да се произнесе по заявленията за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ на сгради и съоръжения в държавен горски фонд. В този смисъл е и разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ), обн., ДВ, бр. 19/2011 г., която предвижда, че заявленията по § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. се разглеждат по досегашния ред.
При издаването и обаче е нарушено изискването за форма, нарушен е и материалния закон и неговата цел.
Съгласно разпоредбата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ отм. лице, построило сгради, постройки мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост до влизане в сила на закона или придобило собствеността върху такава, може да закупи застроената и нормативно определена прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им, търпими са съгласно ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и не подлежат на премахване.
Както е посочено по-горе, производството по издаване на оспорената заповед действително започва по заявлението на Мешев от 2004г., но впоследствие след 2012г. продължава и по заявлението на Митрушков. Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства и водената кореспонденция между издателя на акта и компетентните административни органи по §123, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ПЗР към ЗИДЗГ отм. от една страна и Г.М и И.М –от друга. В мотивите на заповедта обаче не се съдържат конкретни и ясни съображения за издаването и-както фактически, така и правни, които да кореспондират с искането на заявителя Мешев, няма и становище на административния орган по неговата основателност от фактическа и правна страна. Видно от заповедта, като адресат, до чието знание е разпоредено да се сведе съдържанието й е посочен И.М. На следващо място, не са обсъдени и доказателствата, изискани към заявлението на И.М по силата на § 123, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗГ отм. , които установяват, че сградата от 26 кв. м. в процесния поземлен имот № 000706 в землището на [населено място], община [община]с площ от 0, 157 кв. м. е негова собственост.
Ето защо решението на административния орган да бъде постановен отказ за издаване на заповед за закупуване на застроена и нормативно определена площ е постановено без изясняване на волята на първоначалния заявител, без да бъдат изложени съображения защо е прието и последващото заявление на Митрушков, както и относно продължаването на административното производство и по отношение на двамата заявители.
При изясняване на правоотношенията между двамата министърът не се съобразява и не обсъжда обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на Митрушков върху сградата. Не е обсъдено и изпълнението на всички останали изисквания на Закон за закупуване на прилежащия терен.
Липсата на мотиви в тази насока, както и произтичащата от това неяснота на адресата на заповедта опорочава законосъобразността на акта.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед на министъра на земеделието, храните и водите е постановена в нарушение на установената форма и противоречи на материалния закон и на неговата цел-правоимащите лица да закупят по привилегирования законов ред на земи от държавния горски фонд. С оглед характера на административното производство, преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне по заявлението за закупуване, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното ВАС, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-49-211/30.07.2018г. на министъра на земеделието и храните.
Връща административната преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с рег. инд. № 94-Г-31/26.01.2004г., подадено от Г.М.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.