Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 1325 от 17.06.2019 год. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1057/2019 год., с което е отменено по жалба на В.П решение № 2153-15-68 от 15.03.2019 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Петрова срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01440/14.11.2018 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и преписката е изпратена на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът В.П в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд е приел, че на В.П следва да се зачете осигурителен стаж за времето от 07.12.2005 год. до смъртта на съпруга и 29.01.2015 год. на основание чл. 101, ал. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) /редакция ДВ бр. 70/2004 год./. Съгласно тази норма в приложимата редакция степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено. Съпругът на Петрова е с 94, 5 % трайно намалена работоспособност видно от ЕР на ТЕЛК-общи заболявания...