Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Х, подадена против решение № 2696 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 174/2019 г. на Административен съд София - град, с което се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане от 17.12.2018 г., издадено от Д.Б – полицейски орган при 04 РУП при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че разпореждането няма задължителните реквизити, предвидени в чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР – липсва посочване на фактическите основания за издаването му. Иска се отмяна на обжалваното решение и на разпореждането, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган Д.Б, на длъжност старши полицай при Ч. Р управление - СДВР не взема отношение по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на И.Х срещу Разпореждане от 17.12.2018 г., издадено от Д.Б – полицейски орган при 04 РУП при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР, с което е разпоредено на И.Х: да не допуска нарушения на обществения ред и престъпления в кооперация без посочен адрес; да не влиза в конфликтни отношения с непосочено лице като предизвиква скандали, вдига шум, пуска силна музика в апартамента с непосочен адрес, блъска врати и пр., с което нарушава спокойствието на останалите живищи на непосочения адрес; да не допуска нарушаване на тишината...