Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. С., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Митева против решение № 498/13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което НАП е осъдена да заплати на „Алспед“ ЕООД, сумата в размер на 4 872 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 851/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград и по КНАХД № 420/2018 г. на Административен съд – Благоевград, във връзка с обжалването на Наказателно постановление № F368874/09.03.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. С.. НАП е осъдена да заплати и сторените в производството по ЗОДОВ разноски в размер на 620 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи, че в случая не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране на отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска, да се отмени решението, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск като недоказан по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Диков, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба
Ответникът – „Алспед“ ЕООД, представлявано от управителя си А.П, чрез пълномощника си адв.. П, в представено по делото становище смята касационната жалба за неоснователна и моли, решението като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът „Алспед“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание.
Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да се потвърди.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отдление приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд -Благоевград е уважил предявения иск от „Алспед“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите – гр. С. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 872 лв. като основателен и доказан.
От фактическа страна съдът е установил, че с Наказателно постановление № F368874/09.03.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. С. на дружеството – ищец е било наложено административно наказание по чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, обжалвано и отменено с влязло в сила съдебно решение на Районен съд – Благоевград (РС-Благоевград) № 5686/13.06.2018 г. по НАХД № 851/2018 г., потвърдено с решение № 1599/15.10.2018 г. по КНАХД № 420/2018 г. на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград). Установено е също, че в хода на първоинстанционното и касационното производства ищецът е бил защитаван от адвокат, за чието възнаграждение е заплатил сумата общо в размер на 4 872 лв. по договорите за правна защита и съдействие (л. 51 от НАХД № 851/2018г. и л. 9 от КНАХД № 420/2018 г.)
При тези констатации решаващият съд приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 4 872 лв., което е видно от договорите за правна защита и съдействие, представен в хода на производството пред РС – Благоевград и АС-Благоевград. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ.
При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора.
Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение, акт - Наказателно постановление № F368874/09.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. С., с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС производство се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. П.П от АК -Благоевград.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Безспорно установено по делото е, че сумите за възнаграждението са заплатени по банков път при подписването на договорите за правна защита и съдействие, като заплащането им е удостоверено с представените фактури (№ 1000000696/13.09.2018 г. и № 1000000686/03.05.2018 г.) Безспорно също е, че в производството по НАХД № 851/2018г. по описа на РС –Благоевград и КНАХД № 420/2018 г ответникът по касационната жалба е бил представляван от адв.. П, който се е явил в съдебни заседания, видно от протокол от о. с.з от 11.05.2018 г.- л. 92 от НАХД № 851/2018 г. и протокол от о. с.з от 14.09.2018 г. – л. 11 от КНАХД № 420/2018 г. С оглед на което съдът правилно е приел, че платеното възнаграждение доказано по размер.
В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касация е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, и не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят на ответника по касационната жалба. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г. (л. 20 от настоящото дело), същият е заплатил изцяло в брой сумата от 600, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на касатора, настоящия съдебен състав смята същото за неоснователно. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 498/13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
О. Б. У. искането на касатора за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр. С., с адрес: гр. С., ул. „Аксаков“ № 21 да заплати на „Алспед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ул.“Покровнишко шосе“, местност „Четирка“, със съдебен адрес:гр. Б.д, ул. „Т. А“ № 43Б, ет. 2 – адв. П.П сума в размер на 600, 00 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.