Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Харалампиева, против решение № 1974 от 14.12.2015 г., постановено по административно дело № 722/2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № Р-220/17.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], потвърдена с решение № РД-15-17/07.09.2015 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) – [населено място]; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона (дадени в мотивите на съдебното решение); 3) осъдена е Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на Б. В. П., като майка и законен представител на М. Г. П., сумата от 510 лева, представляваща разноски за съдебното производство. Изложените съображения за пороци на съдебното решение, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, са относими към касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответницата по касация - Б. В. П., майка на детето М. Г. П., двете от [населено място], действаща чрез повереника си адв.. М, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес...