РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Иванова
Членове:Даниела Стоянова
Таня Орешарова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20248002100757 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. И., подадена чрез адв. И. И. – С., срещу въззивно решение № 224 от 07.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която като краен резултат са изменени мерките по упражняването на родителските права спрямо децата Г. А. Н. и С. А. Н., определени с решение № 11 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: 1. Определено е съвместно упражняване на родителските права спрямо децата от родителите Д. С. И. и А. Г. Н.; 2. Постановено е непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата да се осъществяват, както следва: първите две седмици от месеца - при майката, а вторите - при бащата, като този режим следва да се прилага, считано от месеца, следващ влизане на решението в сила; 3. Постановено е, че родителските права ще се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; 4. местоживеенето на децата ще бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца. Всеки от родителите ще има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента; 5. издръжката на децата се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допустимо ли е определянето на режим на споделено родителство от съда, при пълна и категорична липса на съгласие и споразумение между родителите относно упражняване на родителските права по отношение на техните ненавършили пълнолетие деца или съдът в такъв случай следва да предпочете един от родителите при когото децата да живеят и той да е носител на родителските права?“
По поставения въпрос съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид практиката на Върховния касационен съд – задължителната - Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК, и трайно установената каузална практика, обективирана в множество решения - напр. Решение № 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 176 от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4025/2019 г. на IV г. о., дава следните разяснения:
С Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г., Върховният касационен съд на Р. Б. – Общо събрание на Гражданска колегия, уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца. Съгласно задължителните му постановки, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Изложеното е приложимо и в хипотезата на чл.59, ал.9 СК, според която при настъпило изменение на обстоятелствата съдът заменя постановените по-рано мерки по чл.59, ал.2 СК с нови съобразно същите правила.
По касационната жалба:
Поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като съдът е утвърдил статуквото за съвместно фактическо упражняване на родителските права, въпреки че съгласие в този смисъл страните не са съумели да постигнат и без да извърши преценка за интереса на децата. Позовава се на т. р. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато липсва съгласие между родителите и с цел защита интересите на детето съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му. Сочи, че с обжалваното решение се предвижда съвместно носене на ежедневната отговорност за отглеждането и възпитаването на двете деца, че това разрешение е далеч от смисъла на предписанията по прилагането на закона, дадени с тълкувателния акт. Поддържа, че решението е постановено и в нарушение на т.II от ППВС № 1/12.11.1974 г. , че то не представя в мотивите съвкупна преценка на значимите за разпределяне на родителската отговорност обстоятелства, изяснени в конкретния случай, не съдържа анализ на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което родителските права спрямо двете деца да се предоставят на нея, да се постанови местоживеенето на децата да е при нея, да се определи режим на лични контакти на децата с баща им, както и последният да бъде осъден да заплаща издръжка за децата в размери 250лв. за детето Г. и 200лв. за детето С.. В условията на евентуалност иска след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите в касационната жалба се поддържат от пълномощника на жалбоподателката и в представената писмена защита.
А. Г. Н., в писмен отговор, подаден чрез адв. С. Б., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Счита, че постановките на т. решение № 1/2017 г. по т. дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС касаят иска по чл.59, ал.2 СК, а в случая е предявен иск по чл.59, ал.9 СК – промяна в обстоятелствата на вече определен режим. Излага подробни съображения относно липсата на промяна в обстоятелствата, при които е определен предходния режим. Искането е решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и да му се присъдят разноските, сторени в производството. В писмена защита чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
Страните са родители на децата Г. А. Н. и С. А. Н.; бракът между тях е прекратен на 17.02.2020 г. с влязло в сила решение № 11/17.02.2020г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово; с последното е одобрено споразумение по чл. 51 СК, с което страните уреждат личните си и имуществени отношения след прекратяване на брака, в това число упражняването на родителските права по отношение на децата; в споразумението страните са се съгласили родителските права по отношение на родените по време на брака деца да се упражняват съвместно от родителите, непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата да се осъществяват от всеки един от родителите по един месец, в който той ще упражнява родителските права, като децата ще живеят при съответния родител.
Въззивният съд е посочил като безспорно между страните, че от месец юли 2022 г. родителите живеят на различни адреси, а децата пребивават при всеки един от тях по една седмица, след което пребивават за седмица при другия родител. Съобразно различното местоживеене на двамата родители към момента и начина, по който на практика всеки от родителите осъществява контактите си с децата, е обосновал извод, че е настъпила промяна в обстоятелствата, тъй като възприетият от страните режим не е този, определен с решение № 11/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
От изготвения по делото социален доклад е счел за установено, че: двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да полагат адекватни грижи за децата; при проведеното интервю с по-голямото дете същото е заявило, че е свикнало с режима, който се изпълнява в момента, и желае този режим да се запази, като се чувства добре и при двамата и не е бил пренебрегван. От заключението на изготвената по делото съдебно психологическа експертиза, по която на изследване е подложено по-голямото дете, е приел, че у същото се наблюдава балансирано отношение на привързаност към двамата родители; че детето има способността да види предимствата и недостатъците им и преценява, че се нуждае в еднаква степен и от двамата си родители; че не се наблюдава конфликт на лоялност към когото и да било от родителите. Констатирал е, че съгласно експерта най-подходящият режим е възможна равностойна по време грижа и живот с двамата родители в техните пространства – споделено родителство. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели, от които е приел за установено, че и двамата родители имат възможност да полагат необходимите грижи за децата.
При така приетото за установено е обосновал извод, че тъй като към момента децата се чувстват добре при режим на споделено родителство, като пребивават и при единия, и при другия родител, то този режим следва да се запази. Посочил е, че предвид спокойствието на децата и за да се избегне едно непрекъснато преместване, но и при съобразяване, че същите са свикнали в кратки периоди да са и при единия, и при другия родител, е определил като подходящ следния режим: първите две седмици от месеца, при майката, а вторите при бащата; родителските права да се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; местоживеенето на децата да бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца; всеки от родителите да има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента. Доколкото децата ще бъдат по равни периоди през всеки месец и при двамата родители, е формирал извод, че не следва да се определя издръжка, а същата следва да се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим.
Касационният съд намира, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените с тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС и по чл. 290 ГПК от настоящия състав разяснения, като е нарушил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не преценил всички обстоятелства, релевантни за спора, с което е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като също така не е изследвал всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.
В противоречие и с указанията на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС не е обсъдил всички доказателства и установени обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата.
Определеният от съда в контекста на постановеното споделено родителство „свободен режим“ на лични контакти е в състояние да предизвика канфликти и да въведе и децата в споровете на родителите. При липса на съгласие между родителите, демонстрирано явно с подаването на исковите молби, относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и начина на упражняването им, явно е, че те имат различно разбиране за това, кое е най-доброто за децата им и именно съдът е този, който трябва да определи привременните мерки по начин, който да не създава предпоставки за конфликти, съответно неизпълнение, а от там и на практика да не вреди на децата. Съдът е този, който определя рамката, той постановява какъв е интересът на децата и задължава родителите да съобразят поведението си със съдебното постановление. При така постановеното от въззивния съд, децата да са две седмици при майката, следващите две седмици при бащата, родителските права да се упражняват и местоживеенето на децата да се определя от родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца като поема и издръжката им през този период, както и всеки от родителите да има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента, на практика не се дават никакви указания, не се охраняват интересите на децата, поставят се в риск, създават се условия за неизпълнение, а още и за напрежение и спорове между родителите, между деца и родители. Съдът не е уточнил правилата, при които родителите трябва да се „споразумяват“; не е даден вариант за разрешение, ако не го сторят. Като не е отчел влошените отношения на родителите, упражненият акт на домашно насилие над бившата съпруга, който е провокирал промяната в местоживеенето й, не е преценил обвиненията на бащата за злоупотреба с алкохол от страна на майката, липсата на съгласие и единомислие у родителите по въпросите за децата, съдът е подценил съществуващата във висока степен вероятност децата да бъдат поставени в риск, да бъдат въвлечени в конфликта между родителите им и постигането на взаимно съгласие между тях да е трудно, почти невъзможно. Извел е като решаващ и на практика единствен фактор за решението по чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 СК желанията на децата, и по-точно желанието на по-голямото дете, което е в противоречие с цитираната разпоредба и § 1, т. 5 от ДР ЗЗДт. Предпочитанията на всяко от децата, с кого от родителите желае да живее, не е такова важно обстоятелство, при това те се вземат предвид, без да са задължителни за съда, когато оценява интереса на детето при съвкупната преценка на множество други обстоятелства. Въззивният съд в нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 8 СК не е определил в крайното решение и режим на лични отношения на всяко от децата с неотглеждащия родител, съответстващ в пълна степен на интереса на децата и не е детайлизирал същия относно личните и национални празници и ваканции.
В заключение, въззивното решение следва да се касира, като спорът се разгледа по същество от настоящия състав:
Няма спор и по делото е установено, в това число и от социалния доклад, че понастоящем Г. е на 13г. и 11м., а С.- на 6г. и 10м. Голямото момче е ученик, а малкото посещава детска градина. Г. е добър ученик със силна мотивация за справяне с учебния процес, тренира футбол. С. е с добра памет, концентрация и устойчивост на вниманието за възрастта си, има умения за съвместна игра с други деца. Децата са в добро физическо и емоционално състояние, адаптивни, в добро здравословно състояние, с изградени хигиенни навици. Не се наблюдава конфликт на лоялност спрямо родителите. Имат балансирано отношение и към двамата.
Бащата работи като началник цех дневна смяна в едно търговско дружество, като понякога се налага да работи и в събота и в неделя. Майката работи на три смени също в търговско дружество. И двамата получават доходи – майката получава 860лв. месечно от трудова дейност и 110лв. от социални помощи за децата, а бащата – 1300-1400лв. месечно. Доходите им позволяват да задоволяват потребностите на децата. И двамата са социално интегрирани в обществото, имат приятелски кръгове, с които общуват в ежедневието си. Децата познават роднините си по майчина и по бащина линия и контактуват с тях, имат приятели, с които общуват в училище и извън него.
И двамата родители признават в исковите си молби, че отношенията им са се влошили значително. След упражнен акт на домашно насилие, за който по делото са събрани доказателства, майката е напуснала семейното жилище, което до този момент са обитавали всички заедно, и се е установила заедно с двете деца в жилището на своята майка Ю. С., която е на 58г., вдовица. Жилището се намира на ул.Л. Г. ***. То е съсобственост на Ю. С., Д. С. И. и нейния брат. Последният живее на друг адрес със своето семейство. През зимните месеци в жилището пребивава и бабата на Д. С.. Жилището се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна. Едната стая е за момчето Г., втората стая – за майката и по-малкия син С.. В кухнята спи бабата Ю., а през зимата и прабабата. Има достатъчна жилищна площ, добри хигиенни условия, обзаведено с всичко необходимо.
Бащата живее в семейното жилище на ул.Н. Г. ***, който разполага с две стаи, обзаведени като детски, хол – преустроен на всекидневна и кухня, кухня, която е преустроена в спалня с приобщена тераса, баня и тоалетна. Обзаведено е жилището с всички необходими аксесоари и мебели, поддържа се добра хигиена.
Апартаментите са на близко разстояние. И двамата родители са подпомагани от близкия роднински кръг. И двамата имат нови партньори в живота си.
Според социалния доклад при проведен разговор с двете деца на 12.12.2022г. същите са били спокойни. По-големият Г. е показал способност да формира мнение; казал е, че е свикнал с фактически упражнявания режим по една седмица да са при всеки от родителите и иска да бъде запазен този режим. Споделил е, че се чувства добре и с двамата си родители и с техните партньори. Детето С. е показало, че разбира смисъла на това, което му се говори, но не може да формира мнение.
Констатациите на съдебно-психологична експертиза на детето Г. са следните:
Детето е лоялно и към двамата родители, като силно се стреми да не даде превес на единия пред другия.
По методиките на изследване :
От методиката Рене – Жил – полупроективна методика, вещото лице е посочило, че детето се поставя по равностоен начин близо до единия и другия си родител, а когато на картинките е родителската двойка, той обикновено стои не съвсем близо до нея - през стол или два или на задния ред / в киното, на маса, на разходка/. Често той се поставя близо до своя сиблинг /рожден брат/. В ситуациите, свързани с връсници, той е в центъра на играта, близо до учителя или друг авторитет в активна позиция. В ситуации, свързани с нараняване и агресия - той е човекът, който гледа отстрани и търси справедливост; в ситуации, сързани с отдих и разходка в социума - той е сред децата, които си почиват, но винаги е заобиколен от други деца. Констатирайки това, вещото лице е обосновало извода, че детето е добре ситуирано в социума, че е получило добро възпитание в семейството си и е наблюдавало едни условно хармонични взаимоотношения между родителите си.
От методиката “ Моето семейство в образа на животни”- вещото лице е посочило, че според детето : “Мама е котка тя говори като мяучи”, “Тати е куче” “Те двамата вечно се гонят и имат кавги” , а брат ми е заек...малко голям го нарисувах, като великденски. Аз съм пчеличка.“ На въпроса : Какво виждаш така от високо? е отговорило :“ Виждам, че все се карат, иска ми се да живеят заедно, но май, когато живеят поотделно ми е по добре - харесва ми да съм по равно и при мама и при тати. Знам, че и двамата ме обичат и брат ми, разбира се, но така е по - сопокойно.“ Според вещото лице пчелата е единственото “животно” , което е оцветено и е в позицията на наблюдател на взаимоотношенията. Момчето се поставя в позицията на “родителско дете” или дете - възрастен, което се стреми да “поправи “взаимоотношенията на своите родители като се опитва да ги разбира и да им прощава, което е една доста трудна и тежка за възрастта му позиция.
Вещото лице е посочило, че в лицето на А. Н. и Д. И. се установява „функционална родителска роля, която е добра предпоставка за мирно решаване на конфликта с тяхното родителствуване. Всеки сам по себе си е диференциран от другия и са осъзнали, че не бива да водят война пред децата си. Самият им син смята, че въпреки, че му е по удобно да живее в къщата, в която е живял преди, най - доброто за него и братчето му е да са по равно време при мама и при тати. Така Г. Н. се опитва да вземе в свои ръце решението на казуса, който поставя съда.“ Заключил е, че за децата е добре родителите да имат равностойна по време грижа и живот – споделено родителство.
При разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице е посочило, че при интервюто на детето в рамките на проведеното изследване, последното е било тъжно, не се усмихвало с изключение когато е заговорило за футбол, както и че разговорът създавал усещането за положена на плещите на детето тежка задача, както и за това, че детето целенасочено избира да живее и при двамата родители, за да има обичта и на двамата. Според вещото лице, децата ще се чувстват добре при споделено родителство, но ако съдът реши друго, макар и с трудности в началото – ще свикнат, защото едното дете е малко, а другото, по-голямото е много адаптивно.
От така събраните доказателства, както и от анализа на свидетелските показания се установява, че и двамата родители са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и работещи родителски умения, макар и с различни възпитателни методи и подходи към децата. Моралните и базисните ценностни основи, изграждащи личността на майката и бащата, са достойни за подражание от децата. И двамата са в добро здравословно състояние и са функционални като зрели, самостоятелни, социални личности, демонстрират еднаква готовност за родителска съпричаност към физическото, емоционално и душевно обогатяване на децата. Професионалната ангажираност и на двамата родители ги поставя в равенство по отношение на възможността им да са на разположение на децата, с оглед конкретно присъствие и участие в живота на децата. И двамата разчитат на помощ от страна на разширените семейства; и двамата отчитат еднакво необходимостта от наличие на приятели в живота на децата им. Установява се висока оценка на родителска ангажираност към образованието на децата – в учебно и извънучебно време. И двамата родители са съпричастни на здравословните потребности на децата, като не се установява ниска здравна култура. Съдът не установи прояви у двамата родители, които да ги правят негодни или опасни за децата.
Налице са обаче и категорични данни, че комуникацията между двамата родители е неефективна, заявяват готовност за сътрудничество, но такова не се постига поради неспособността им да надскочат собствените си личностни несъответствия. Отношенията им са значително влошени, което същите признават сами в исковите си молби. По делото има данни за установен акт на домашно физическо насилие от страна на съпруга над съпругата, който е довел до това същата заедно с децата да напусне семейното жилище. Установяват се и опити за дискредитиране личността и авторитета на майката от страна на бащата - обвиненията за злоупотреба с алкохол, за които категорични данни не са установени. Макар и да липсват данни за грубо отношение и прояви на физическо или вербално насилие между родителите в присъствието на децата, последните несъмнено са въвлечени в конфликта и са засегнати от влошените отношения, което проличава и от заключението на вещото лице по психологическата експертиза на детето Г.. Както е посочило и вещото лице, детето Г. като свидетел на „кавгите“ се е самонатоварил с тежката задача да “поправи“ взаимоотношенията на своите родители и са намери решение на казуса, с който е сезиран съда. Изложеното, ведно с неспособността на родителите да постигнат съгласие и единомислие по въпроса къде и с кого да живеят децата, непрекъснато им преместване между двете жилища и то в кратки периоди от време, без съмнение въвлича децата в техния конфликт, води до повишено напрежение в отношенията между родителите, което засяга и децата. Тези взаимоотношения възпрепятстват изграждането на стабилна семейна основа за децата.
От така установеното по делото, след съвкупна преценка на релеватните и допустими доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема, че двете деца не бива да се разделят, родителските права спрямо тях трябва да бъдат предоставени на единия родител. Касае се за единствената ясна, неконфликтна, безстресова и безсъмнителна връзка в живота на децата. Не съществуват важни причини, които да налагат отглеждането и възпитанието им непосредствено да се осъществява от различни родители, при различно местоживеене.
И двамата родители имат желание да задоволят всички нужди на децата – здравословни, духовни, емоционални, материални, и имат тази възможност. Осигурили са жилищните потребности на децата, притежават добри възпитателски качества, могат да разчитат на помощ от своите родители. Имат добра работа, в добро здравословно състояние са, функционално зрели, с изявен родителски ангажимент към образованието на децата, съпричаност.
В същото време и двамата проявяват липсата на желание за компромис, надскачане на личните обиди и конфликти, неспособност осъзнато да разграничат ролята „партньор“ от ролята „родител“, което възпрепятства ефективната комуникация между тях и поражда неспособността им да се споразумеят в интерес на децата. Това им поведение е най-вече вредно за техните децата; липсват ясни правила и последователност на родителско поведение, не съществува съгласуваност. В този аспект и двамата родители демонстрират дефицит на родителски капацитет и носят лична и морална отговорност за сегашните и бъдещи психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и растежа на децата. ВКС нееднократно е подчертавал в своите актове, че зрялото родителство изисква от двамата родители да бъдат отговорни за преминаването на децата по максимално щадящ начин през процеса на раздяла, както и че отговорността за психоемоционалния статус на децата, страданията, поведенията или отуждението е изцяло на двамата родители.
Настоящата инстанция намира, че настъпилата промяна в обстоятелствата – различното местоживеене на двамата родители, влошените им отношения, на които децата стават неволни свидетели, липсата на ефективна комуникация и единомислие, ведно с неспособността да се обединят около най-добрия интерес на децата, надскачайки своите собствени желания, както и фактически прилагания режим на преместване на децата през кратки интервали от време ту в дома на единия, ту в дома на другия, създава предпоставки за ескалация на напрежението във взаимоотношенията, отправяне на взаимни обвинения, обида, отказ от всякаква ефективна комуникация. Несъмнено това не е в интерес на децата.
Бащата и майката са интелигентни, успели, млади хора, които се стремят в живота на децата да не липсва нищо; задоволяват потребностите им от различно естество, но изпитват трудност да постигнат емоционален неутралитет и да повишат чувствителността си към потребностите на децата, вместо към своите собствени; демонстрират липса на критичност към собственото поведение, заемат обвинителна спрямо другия родител позиция. Като последица по-голямото дете се нагърбва с непосилни за възрастта му отговорности да помирява родителите си и да се стреми да балансира отношенията си с тях, което несъмнено ще доведе в бъдеще негативни последици в психоемоционалния му статус. Тук съдът намира за нужно да акцентира, че децата, особено по-малките, следват модела, примера, а не думите, като в техния свят е от съществена важност получаването на подкрепа - така те имат сигурност и изграждат умения сами да се справят с трудностите и да постигат успехи. Поради това създалата се конфликтна ситуация неизбежно ще положи отпечатък върху психоемоционалния статус и на детето С..
В тази връзка следва да се посочи, че декларативно изразеното желание от страна на родителите да съдействат за поддържането на отношенията си с децата без реално да предприемат конкретни действия в тази насока не съответства на интереса на децата. Както ВКС вече е имал възможност да разясни / решение №22 от 06.07.2022г. по гр. д. №1241/2021г. , ІV г. о./, капацитетният родител не е пасивният родител, а този, който осъзнава опасността за детето си, както от външно принудително налагане на поведение, така и опасността от прекъсване на връзката с другия родител. Капацитетният родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и спазване на предписания на социалните служби, за поддържане на нормалната комуникация и емоционална връзка между детето и родител. Капацитетният родител не оставя децата сами да правят своя избор при кого искат да живеят, особено когато същите са във възраст, когато поради недостатъчна степен на зрялост и опит могат да преекспонират чувство на неудовлетвореност или обида, да реагират необмислено и прибързано, „на инат“ или като своеобразно наказание за поведение, което не одобряват, или пък да се нагърбят с отговорността за лошите отношения на родителите си и с нелеката задача да ги помиряват. Такива отговорности са неподходящи за възрастта и емоционалното им състояние.
За пълноценното развитие на едно дете е необходим общият родителски капацитет. Родителите и след раздялата си, независимо на кого от двамата е предоставено упражняването на родителските права, следва да имат за своя основна грижа и цел физическото, психическо и емоционално здраве на своите деца. Родителските взаимоотношения продължават, въпреки че партньорските са прекратени. Всяко дете има нужда както от майчина ласка и помощ, така има нужда и от силата, защитата и вниманието на бащата. И двамата родители имат своето значение и място в живота му. Връзката майка – дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическо развитие на по-малкото дете С. .То успешно ще се адаптира социално и емоционално обаче, когато е гарантирана близостта му и с двамата родители. Аналогично е положението и за детето Г. – за правилното му психофизиологично развитие същото има нужда от близост и с двамата си родители.
В тази връзка следва да се отбележи, че казаното от децата в съдебното производство следва да се цени внимателно. Изслушването им от съда е, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изслушването на детето не е равнозначно на снемане на свидетелски показания; няма за цел установяване твърденията на родителите – насрещни страни по спора; то е единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете. Възможно е също реакцията на детето пред съда или социален работник да не способства за установяване на действителните му чувства и желания. При всички случаи намесването на детето в съдебната процедура следва да се преценява много внимателно, особено по спорове относно родителски права.
При решаването на въпроса на кого да се предоставят родителските права съдът отдава сериозна значение и на възрастта на детето С.. Той е във възрастта, в която емоционалната интелигентност като практика трябва да бъде обяснена. Има нужда да се стимулира социалното и емоционалното му развитие, което включва формирането на редица социално-емоционални умения, идентифициране и разбиране на собствените чувства, разбиране и говорене за своите собствени чувства; точно разчитане и разбиране на емоционалните реакции на другите; разбиране на гледните точки на другите и осъзнаване, че техните чувства могат да бъдат различни от неговите; управляване на силните емоции и техните изяви по конструктивен начин; управляване на собственото поведение.
Предвид възрастта, емоционалното и психичното състояние на С., съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо него следва да се предоставят на майката, която е по-пригодният родител да го предразположи и подпомогне да се справи с раздялата на родителите. Детето не е достигнало до степен на зрялост, в която да може да формира мнение по конфликта и по разбиране на съда в случая майката е тази, която би способствала вповече за успокояване и намаляване на стреса и тревожността, за приемане на сложилите се отношения в разделеното вече семейство. В същото време у бащата се забелязва явна невербална агресия спрямо майката, липса на воля за съзнателна подкрепа по отношение образа на майката, като съзнателно или не „въвежда“ децата в отношенията между възрастните.
В интерес и на двете деца е да живеят заедно. Предвид това се обосновава извод, че упражняването на родителските права по отношение и на двете деца следва да се предостави на майката, при която и последните следва да живеят. Съдът има предвид желанието на Г. да живее и при двамата по равно, но намира, че приетото решение е с оглед комплекса от обстоятелства, относими към най-добрият му интерес. Съдът преценява изразеното от него предпочитание още и с възрастта, емоционално състояние и зрялост на детето, неговия темперамент, сложилите се отношения, в които той е възприел ролята на „помирител“; съзнателните или не опити на бащата за дискредитиране на майката; стериотипизацията на отношенията. Също така, съдът отчита доколко детето е заявило желанията си в защитено от критики пространство.
На бащата следва да бъде определен максимално възможен разширен режим на лични отношения, предвид силната му връзка с децата, както и значимата роля за отглеждането и възпитанието им, тяхното физическо, емоционално и душевно израстване и обогатяване. Предвид близостта на жилищата, в които живеят двамата родители и възрастта на децата, съдът намира, че е оправдано и без особени неудобства за учебния процес и заниманията им, децата да преспиват при бащата в определените им дни не само в събота, както е обичайно, но и в неделя. В интерес на децата е и през лятото да са с баща си за по-дълъг период от време.
Съдът препоръчва, като мярка за закрила и на двете деца, родителите потърсят помощ и съдействие от социалните служби или при друг специалист, като счита, че те имат потенциала, интелигентността, желанието и искрената обич към децата, за да успеят да превъзмогнат личните противоречия в интерес на децата си.
Независимо от казаното, предвид отношенията им към настоящия момент, режимът на лични отношения на бащата и с двете деца следва да бъде максимално детайлизиран, при установеното понастоящем на практика нежелание и неумение на родителите да взаимодействат и да вземат общи решения относно контактите и общуването с децата.
При определяне режима на лични отношения на бащата с двете деца следва да се има предвид връзката на всяко едно от тях с него и същевременно да се избегне опасността от възникване на ревност помежду им или нежелателни оценки. И двамата родители следва да положат усилия да съхранят силната емоционална и духовна връзка между двете деца, чувствата им на обич и общност.
При положение, че родителите не постигнат съгласие за личните отношения на децата с бащата, както и провеждане на официалните и лични празници, съдът намира, че следва да се възприеме следния режим:
Бащата да взема децата при себе, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 19:00 ч. в петъчния ден на съответната седмица, до 18:00 часа в понеделник на следващата седмица или по-късно, ако учебните или извънкласни занимания на някое от децата продължават след указания час, при предварително уточнение с майката за часа, когато ще върне децата в дома ; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 40 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като 40-дневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 30.05.
През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на коледната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
Бащата да взема и двете деца за рождения ден на Г. през всяка четна година и за рождения ден на С. през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
Когато рождения ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, и двете деца да остават при нея.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, освен в случаите, когато с това решение е указано друго.
Така определените мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства. Доколкото няма взаимно съгласие за промяна, необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”.
Разширеният кръг роднини следва да съдейства на родителите, както и да подпомага децата с оглед адаптацията им и справяне със ситуацията.
Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Съдът, като взе предвид възрастта на всяко едно от децата и специфичните им нужди, както и възможностите на родителите, както и непосредствените грижи, които ще се полагат, намира, че на детето Г. следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 450 лв., от която бащата следва да заплаща по 250 лв., а на детето С. – 350 лв., от която бащата следва да заплаща 200 лв. Приоритетното му участие се определя от това, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, ще се осъществяват от майката. В същото време, разликата в участието на родителите в общо определения паричен размер на издръжката не е съществена, защото два пъти в месеца, от седем дни в седмицата, децата ще бъдат 3 дни при бащата.
Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение (обявяването му). Дотогава, съгласно фактически сложилите се отношения, децата са с местоживеене на равни интервали при двамата родители, които отговарят за издръжката им в тези периоди. Издръжката е платима до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на същата.
Предвид резултата, А. Г. Н. следва да заплати на Д. С. И. сумата в размер на 880лв. съдебноделоводни разноски за инстанцията – 80 лв. общо платена държавна такса и 800 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 224 от 07.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която като краен резултат са изменени мерките по упражняването на родителските права спрямо децата Г. А. Н. и С. А. Н., определени с решение № 11 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: 1. Определено е съвместно упражняване на родителските права спрямо децата от родителите Д. С. И. и А. Г. Н.; 2. Постановено е непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата да се осъществяват, както следва: първите две седмици от месеца - при майката, а вторите - при бащата, като този режим следва да се прилага, считано от месеца, следващ влизане на решението в сила; 3. Постановено е, че родителските права ще се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; 4. местоживеенето на децата ще бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца. Всеки от родителите ще има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента; 5. издръжката на децата се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху децата Г. А. Н. с ЕГН ********** и С. А. Н. с ЕГН ********** на майката Д. С. И. ЕГН ***, като определя местоживеенето на децата при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. Г. Н. ЕГН ********** с двете деца - Г. А. Н. с ЕГН ********** и С. А. Н. с ЕГН **********, при който бащата да взема децата при себе, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 19:00 ч. в петъчния ден на съответната седмица, до 18:00 часа в понеделник на следващата седмица или по-късно, ако учебните или извънкласни занимания на някое от децата продължават след указания час, при предварително уточнение с майката, кога ще върне децата в дома ; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 40 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като 40-дневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 30.05.
През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на коледната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
Бащата да взема и двете деца за рождения ден на Г. през всяка четна година и за рождения ден на С. през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
Когато рожденият ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, и двете деца да остават при нея.
ПРЕПОРЪЧВА на родителите да се възползват от услугите, предоставяни от социалните служби, или да потърсят помощ при друг специалист.
ОСЪЖДА А. Г. Н. ЕГН ********** да заплаща на Д. С. И. ЕГН *** в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца месечна издръжка в размер по 250 лв. за детето Г. А. Н. с ЕГН ********** и в размер по 200 лв. за детето С. А. Н. с ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
ОСЪЖДА А. Г. Н. ЕГН ********** да заплати на Д. С. И. ЕГН *** сумата в размер на 880 лв., сторени разноски в производството пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________