Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. А. Г. против решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с което са заличени личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ- 2991/2008 г. по описа на РУ 01 СДВР и във връзка със заповед за задържане № 136 от 25.07.2008 г. по описа на РУ 01 СДВР и е отказано заличаване на личните данни на Г. А. Г., обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ Б. и присъда 336/2000 г. по н. о.х. д. № 348/2000 г. на Районен съд – Белоградчик. Жалбоподателят не сочи конкретни пороци на обжалвания административен акт.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, в частта й, с която се оспорва административния акт, в частта му, с която е отказано да се заличат личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. В останалата му част решението на министъра на вътрешните работи е благоприятно за Г., тъй като искането му за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ- 2991/2008 г. по описа на РУ 01 СДВР и във връзка със заповед за задържане № 136 от 25.07.2008 г. по описа на РУ 01 СДВР е уважено, същите са заличени и за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на административния акт в тази му част. Ето защо жалбата в тази й част е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати.

За да се произнесе по съществото на жалбата в допустимата й част съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление от 28.01.2015 г. Г. А. Г. прави искане за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ Б..

По несъмнен начин по делото е установено, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя като извършител по ЗМ-4/2000 г. за извършено престъпление по чл. 131 от НК. Материалите по досъдебното производство са изпратени на Районна прокуратура - [населено място]. На 09.11.2000 г. делото е внесено в Районен съд – [населено място], ведно със споразумение, като е образувано е н. о.х. д. № 348/2000 г. По същото дело е одобрено споразумение, с което Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

С оспореното в настоящото производство решение министърът на вътрешните работи отказва да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ [населено място] и постановена присъда № 336/2000 г. по н. о.х. д. № 348/2000 г.

С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 29, ал. 1 ЗМВР и предвид приложената по делото заповед за заместване, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон.

Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з -748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

Разпоредбата на чл. 3 от инструкцията регламентира хипотезите, в които личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават. В случая по несъмнен начин е установено, че е одобрено споразумение, съгласно което жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление от общ характер, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, (в редакцията му ДВ бр. 153/1998 г.) наказанието „лишаване от свобода” е заменено с „глоба” (л. 30). Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно в случая не са налице основанията на чл. 3 от Инструкция № 8121з -748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер за заличаване на личните данни на Г. Г., обработвани в информационните фондове на МВР, поради което издаденият административен акт е в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

С оглед на изложеното следва, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Г. А. Г. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховния административен съд, пето отделение, РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на Г. А. Г. против решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта му, с която са заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-2991/2008 г. по описа на РУ 01 СДВР и във връзка със заповед за задържане № 1136 от 25.07.2008 г. по описа на РУ 01 СДВР и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. Г. против решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ – Б. и постановена присъда по н. о.х. д. № 336/2000 г. по описа на Белоградчишкия районен съд.

ОСЪЖДА Г. А. Г. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 300 лв.(триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.